Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Мистър Пикуик седна на странична маса и написа бързешком няколко реда на мистър Уинкл, като го уведомяваше само, че е възпрепятствуван поради лошо време, но сигурно ще си бъде обратно в Лондон на другия ден и тогава ще му даде отчет за своите постъпки. Тази бележка стана набързо на пакетче, което биде изпратено до тезгяха в общата зала посредством мистър Самюъл Уелър.
Сам го остави на съдържателката и се връщаше, за да изтегли ботушите на господаря си, след като се беше поизсушил пред огъня в кухнята, когато, надзъртайки случайно през една открехната врата, отведнъж прикова поглед върху някаква жълтеникавочервена глава, пред която бяха струпани на масата множество вестници; човекът се бе вдълбочил в някаква уводна статия със замръзнала саркастична усмивка, плъзнала се към носа му и придаваща на цялото му лице величествено изражение на високомерно презрение.
„Ехей — рече си Сам, — май че знам таз глава и туй лице; монокъла също, па и широкополата капела! Мирише ми на Ийтънсуил или аз съм китаец.“
Сам тутакси биде обхванат от мъчителен пристъп на кашлица, за да привлече вниманието на джентълмена; джентълменът се стресна от тези звуци, вдигна глава и монокъл и пред погледа на Сам се откри дълбокомисленото лице на мистър Пот от „Ийтънсуилската газета“.
— Прося ви извинението, сър — рече Сам, като пристъпи напред и се поклони, — господарят ми е тука, мистър Пот.
— Пст! Пст! — заповяда Пот, като дръпна Сам вътре и затвори вратата, а чертите му издаваха тайнствена уплаха и тревога.
— К’во има, сър? — запита Сам, като се озърташе недоумяващ наоколо.
— Да не сте и прошепнали името ми — отвърна Пот. — Този край е на „жълтите“. Ако раздразнителната и невъздържана тълпа знае, че съм тук, ще ме разкъса на парчета.
— Ами! Истина ли, сър? — запита Сам.
— Ще стана жертва на тяхната ярост — отвърна Пот. — Е, млади момко, какво ще кажете за вашия господар?
— Той остава тук нощес, на път за Лондон, с още двама приятели — отвърна Сам.
— Единият мистър Уинкл ли е? — запита Пот, като леко се смръщи.
— Не, сър. Мистър Уинкл си остана дома — осведоми го Сам. — Той се ожени.
— Ожени ли се? — провикна се Пот със страхотна ярост. Той млъкна, усмихна се мрачно и добави с нисък, отмъстителен тон. — Така му се пада!
Като изрази по този начин кипналата в него злоба и хладнокръвното си тържество над сразения враг, мистър Пот запита дали приятелите на мистър Пикуик са „сини“. Получавайки напълно задоволяващ го положителен отговор от Сам, който знаеше по въпроса толкова, колкото и самият Пот, той се съгласи да го придружи до стаята на мистър Пикуик, гдето го очакваше радушен прием. Спогодба да вечерят наедно биде веднага сключена и ратифицирана.
— А как вървят работите в Ийтънсуил? — попита мистър Пикуик, когато Пот се бе вече настанил край огъня и всички си бяха махнали мокрите ботуши и бяха надянали сухи чехли. — Още ли излиза „Независимост“?
— Вестник „Независимост“, сър — отговори Пот, — продължава да влачи своето жалко, гаснещо съществуване. Ненавиждан и презиран дори от малцината, които знаят за неговото мизерно и срамно вегетиране; задушаван от мръсотията, която сам тъй щедро разпръсква; оглушал и ослепял от изпаренията на собствената си гнилоч; този мръсен печатен орган, невиждащ в своето самозадоволство собственото си падение, затъва бързо в онова коварно тресавище, което сякаш му дава твърда почва всред низките и деградирани маси на обществото, но калта стига вече до омразната му глава и скоро ще го погълне навеки.
След като произнесе отчетливо и ядно този манифест (който представляваше част от уводната му статия от миналата седмица), редакторът млъкна, за да поеме дъх, и погледна тържествено Боб Сойър.
— Вие сте млад човек, сър — рече Пот.
Мистър Боб Сойър кимна.
— И вие също, сър — обърна се Пот към мистър Бен Алън.
Бен се съгласи с не много тежкото обвинение.
— Вие и двамата, нали, сте дълбоко пропити от онези „сини“ принципи, за които съм се заклел пред народа на обединеното кралство да браня и поддържам? — зададе косвен въпрос Пот.
— Как да кажа, и аз не знам точно — отвърна Боб Сойър. — Аз съм…
— Не „жълт“, нали, мистър Пикуик? — прекъсна го Пот, отдръпвайки стола си. — Вашият приятел не е „жълт“, сър?