Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ето, сър — рече Пот съвсем задъхан, докато сгъваше вестника, — така стоят нещата!
Съдържателят и келнерът, които влязоха в този миг в стаята, накараха мистър Пот да сложи пръст на устните си в знак, че сега животът му се намира в ръцете на мистър Пикуик и зависи от неговата способност да пази тайна. Господата Боб Сойър и Бенджамин Алън, заспали непочтително, докато траеше четенето на извадката от „Ийтънсуилската газета“ и последвалия разговор, се събудиха само от прошепнатата магическа дума „вечеря“, достигнала техните уши; и те седнаха на вечеря с добро храносмилане, в услуга на тяхното лакомство, с „наздраве“ и за двете, и келнер в услуга и на трите.
По време на вечерята и беседата след това мистър Пот, подхващайки за малко не тъй възвишени, ежедневни въпроси, осведоми мистър Пикуик, че ийтънсуилският климат се оказал неблагоприятен за неговата съпруга и тя понастоящем обикаляла различни модни водолечебни курорти с оглед да възстанови подкопаното си здраве и душевно състояние; това беше деликатно забулване на факта, че мисис Пот, прилагайки на дело често намекваната заплаха за раздяла, беше — по споразумение, постигнато между нейния брат, лейтенанта, и мистър Пот — се оттеглила завинаги със своята вярна телохранителка, обезпечавайки си половината от редакторските хонорари и от целогодишната печалба от продажбата на „Ийтънсуилската газета“.
Докато великият мистър Пот излагаше този и други въпроси, оживявайки от време на време разговора с разнообразни извадки от собствените си писания, някакъв взискателен непознат извика от прозореца на един дилижанс за Бирмингам, спрял при странноприемницата да предаде пощата, и поиска да се осведоми дали ако прекъсне пътуването си и остане да нощува там, може да му се осигурят необходимите удобства като легло и завивки.
— Разбира се, сър — отвърна съдържателят.
— Мога ли да разчитам? — запита непознатият, който, изглежда, беше недоверчив, съдейки по неговата външност и държане.
— Несъмнено, сър — потвърди съдържателят.
— Добре — рече непознатият. — Кочияшо, аз слизам тук. Кондукторе, пътната ми чанта!
Казвайки едно рязко „лека нощ“ на останалите пътници, непознатият се смъкна от дилижанса. Той бе възнисък джентълмен с много гъста черна коса, подстригана в линия таралеж или четка за обувки и стърчаща нагоре по главата му; видът му бе надут и заплашителен; маниерите му — на властен човек; очите му бяха неспокойни и пронизващи; всичко в него говореше за високо самомнение и чувство за безгранично превъзходство над всички други люде.
Този джентълмен биде заведен в стаята, определена първоначално за родолюбивия мистър Пот; и прислужникът забеляза, онемял от почуда, странното съвпадение, че едва бе запалил свещите, когато джентълменът, мушвайки ръка в шапката си, измъкна някакъв вестник и захвана да го чете с буквално същия израз на презрително възмущение, каквото преди един час се бе изписало по лицето на величествения Пот и го бе вкаменило от изумление. Той забеляза също, че докато злобата на мистър Пот бе предизвикана от вестник, озаглавен „Ийтънсуилска независимост“, изпепеляващата ненавист на този джентълмен бе породена от вестник под надслов „Ийтънсуилска газета“.
— Повикайте съдържателя — повели непознатият.
— Добре, сър — отзова се прислужникът.
Съдържателят биде повикан и дойде.
— Вие ли сте съдържателят? — попита джентълменът.
— Да, сър — отвърна съдържателят.