Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Не, не — отговори Боб, — сега съм нещо като плат на квадрати: смесица от различни цветове.
— Колебаещ се — важно отсече Пот, — колебаещ се. Бих искал да прочетете една поредица от осем статии, сър, които излязоха в „Ийтънсуилската газета“. Бих се осмелил да кажа, че тогава няма да закъснеете да установите вашите възгледи върху твърда и здрава „синя“ основа, сър.
— Страхувам се, че съвсем ще посинея много преди да съм ги прочел всичките — забеляза Боб.
Мистър Пот се вгледа подозрително в Боб за няколко секунди, а после се обърна към мистър Пикуик с думите:
— Вие сте запознат, нали, със статиите, които излязоха последователно в „Ийтънсуилската газета“ през последните три месеца и възбудиха всеобщо — бих казал всемирно — внимание и възхищение?
— Видите ли — отвърна мистър Пикуик, леко смутен от въпроса, — в същност аз бях толкова зает с други неща, че действително нямах възможност да ги потърся.
— Това вие трябва да сторите, сър — отсъди Пот със строго изражение.
— Непременно — рече мистър Пикуик.
— Те се появиха във форма на обширен преглед, една творба върху китайската метафизика, сър — съобщи Пот.
— О — откликна мистър Пикуик, — от вашето перо, нали?
— От перото на мой сътрудник, сър — отвърна Пот с достойнство.
— Въпросът ми се вижда сложен — забеляза мистър Пикуик.
— Много, сър — отвърна Пот с невероятно мъдър вид. — Той го „накълва“, да употребя технически, но изразителен термин; той почерпи сведения, по мое желание, от Британската енциклопедия.
— Наистина! — учуди се мистър Пикуик. — Аз не подозирах, че в този ценен труд са поместени и данни относно китайската метафизика.
— Той чете, сър — отвърна Пот, като сложи ръка върху коляното на мистър Пикуик и погледна към околните с усмивка на интелектуално превъзходство, — той чете за метафизика под буквата „М“, за Китай под буквата „К“ и съедини всички данни, сър!
Лицето на мистър Пот излъчваше такова нараснало величие при мисълта за непосилния изследователски труд, положен при въпросните научни дирения, че изминаха няколко минути, преди мистър Пикуик да се осмели да продължи разговора; най-после, когато чертите на редактора придобиха постепенно обичайното си изражение на духовно превъзходство, той реши да поднови беседата и запита:
— Бих ли могъл да ви задам въпроса, каква важна мисия ви е довела толкова далече от дома?
— Тази мисия, която ме тласка и вдъхновява във всичките ми титанически усилия, сър — отвърна Пот със спокойна усмивка, — е благото на моята страна.
— Аз смятах, че е някаква обществена задача — забеляза мистър Пикуик.
— Да, сър — потвърди Пот, — такава е. — И навеждайки се към мистър Пикуик, той промълви с дълбок глух глас: — Бал на „жълтите“, сър, ще се състои в Бирмингам утре вечер.
— Боже господи! — възкликна мистър Пикуик.
— Да, сър, и вечеря — додаде Пот.
— Какво говорите! — удиви се мистър Пикуик.
Пот кимна знаменателно.
Макар мистър Пикуик да си бе дал вид, че е потресен от това съобщение, той беше толкова слабо осведомен за местната политика, щото не можеше да има истинска представа за значението на упоменатия ужасен заговор; забелязвайки това, мистър Пот измъкна последния брой от „Ийтънсуилската газета“ и привлече вниманието му на следната рубрика, която зачете на висок глас:
Един влечугоподобен наш колега пусна напоследък мръсната си отрова в своя безплоден, отчаян опит да почерни светлото име на нашия изтъкнат и отличен представител, уважаемия мистър Слъмки — този Слъмки, за когото ние предсказахме, много преди да спечели своето благородно и високопоставено положение, че ще стане един ден, а ето че вече стана, най-светлото име и най-голямата гордост на своята страна: неин беззаветен защитник, нейна чест и доблест, — нашият влечугоподобен колега, казваме, си прави шега за сметка на една разкошна, релефно украсена кофа за въглища, която е била подарена на този велик човек от неговите възторжени избиратели, за чиято покупка безименният негодник клеветнически твърди, че уважаемият мистър Слъмки сам е участвувал, плащайки повече от три четвърти от цялата сума, чрез вноска от доверено лице, приятел на неговия иконом. Мигар пълзящото създание не вижда, че дори това да е вярно, уважаемият мистър Слъмки се представя — ако това е възможно — в още по-симпатична и лъчезарна светлина, отколкото преди? Нима неговото нахалство му пречи да съзре, че този мил и трогателен стремеж да изпълнява желанията на своето избирателно тяло трябва навеки да покори душите и сърцата на онези негови съграждани, които не са по-лоши от свине, или, с други думи, не са тъй пропаднали като нашия колега? Но такива са мерзките уловки в подозрителните маневри на „жълтите“! Това не са единствените им хитрини. Предателството е навсякъде. Ние смело съобщаваме сега, бидейки принудени към това разкритие, уповавайки се на страната и нейната полиция за защита — ние смело съобщаваме, че в този момент се правят тайно приготовления за бал на „жълтите“, в самото сърце или гнездо на „жълто“ народонаселение; който ще се ръководи от „жълт“ церемониалмайстор; който ще е посетен от двама „ултражълти“ членове на парламента, и дори входните билети ще са „жълти“! Мръщи ли се нашият сатанински колега? Нека се гърчи в безсилна злоба, докато перото ни пише: НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ТАМ.