Приключенията на Казанова

— Споделям напълно твоето мнение и ти се възхищавам. Защото да се просветли един дух, който трябва да е толкова предубеден, както твоя, това не може да бъде дело само на няколко месеци.

— Безсъмнено, светлината би ме озарила много по-късно ако не бях изпълнена с по-малко предразсъдъци. Една плътна завеса отделяше в моя дух истината от заблудата и само разумът можеше да я отстрани, но беше ми внушено като закон да се страхувам от този беден разум, да се държа далеч от него, като че ли неговият факел би ме изгорил, вместо да ме осветли. Откакто разбрах, че едно разумно същество трябва да бъде ръководено само от разума, предоставих се изключително на неговото ръководство, и превръзката, която скриваше истината, падна от моите очи. Истината се показа с блясък, глупостта изчезна, и аз не се страхувам, че последната ще придобие отново надмощие, понеже всеки ден ставам по-силна и мога да кажа, че започнах да обичам Бога едва след като се освободих от представата, която ми бяха създали за него свещениците.

— Поздравявам те за това. Ти си била по-щастлива от мен, тъй като за една година си изминала по-дълъг път, отколкото аз за десет.

— Значи, ти не си се запознал с творбите на лорд Билинбрук? Преди пет месеца четох книгата на Шарон „За мъдростта“ и неизвестно как нашият изповедник узна това. При изповядването се осмели да ми каже, че трябва да престана да чета такива книги. Отговорих му, че съвестта ми не чувствува никакво угризение и затова не мога да го послушам. Тогава няма да ви дам опрощение, възрази той. Въпреки това, ще отида за причастие, казах аз. От това той се ядоса и понеже не знаеше какво да прави, говори с епископа. Негово преподобие ме посети, за да ми поясни, че трябва да се подчиня на изповедника си. Отговорих му, че имаме взаимни задължения — задачата на един свещеник в изповедническия стол е да ме изслуша, да ми наложи подходящо покаяние и да ми даде опрощение, но той не бива да си позволява да ми дава съвети, когато не съм му искала такива. Във всеки случай, изповедникът трябва да избегне скандала, ако му хрумне да ми откаже опрощението — което той наистина може да направи, — но въпреки това, ще отида с другите калугерки за причастие. Епископът видя, че не може да излезе с мен на глава и ме остави да постъпвам според съвестта си. Но това не ми бе достатъчно. Моят любовник ме снабди с едно позволително от папата, което ми даваше право да се изповядвам, при когото си искам. Всички мои сестри ми завиждат за тази привилегия, но аз си послужих с нея само един-единствен път, тъй да се каже, за да създам прецедент и да подсиля правото си чрез един факт, защото цялата история не си заслужава труда. Изповядвам се винаги при същия свещеник и нему няма да му е трудно да ми даде опрощение, понеже аз му казвам само това, което искам.