Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Царю, приготвил съм един лек за изчистване на косми!
— Донеси го! — наредил царят.
Донесъл Абу Сир мехлема. Царят усетил, че миризмата му е противна, и си помислил: „Истина е — отрова е!“ Разгневил се и викнал на стражата си:
— Хванете го!
Стражите оковали Абу Сир, царят си излязъл гневен. Никой не знаел каква била причината за гнева му! Явил се в дивана. Довели вързания Абу Сир. Извикал царят своя капитан и му наредил:
— Вземи този проклетник, сложи го в един кош, сипи отгоре му два кантара негасена вар, затвори похлупака отгоре и качи коша на кораба! Ела пред двореца ми — ще ме видиш при прозореца! Щом ти дам знак, хвърли го в морето, нека варта загори по него и той да умре и от удавяне, и от изгаряне!
— Слушам и се подчинявам! — отвърнал капитанът, повел Абу Сир, качил го на кораба, отвел го на един остров срещу царския дворец и му рекъл: — Човече, помниш ли ме? Дойдох при теб веднъж в хамама и останах много доволен! Ти ме закле да не ти плащам! Кажи ми какво се случи между тебе и царя! Какво коварство си му направил, та е толкова разгневен и иска да умреш по този жесток начин?
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Абу Сир отговорил на капитана:
— Кълна се в Аллаха, братко, нищо лошо не съм сторил, което да заслужава такова наказание!
— Ти имаше такова високо положение пред царя, колкото никой преди тебе! — казал капитанът. — А на всеки, който получи такова благоволение, му завиждат! Някой ти е завидял и е пуснал пред царя клевета срещу тебе! Но не се бой! Както ти ми оказа уважение, без да си длъжен, така и аз ще те спася! Ще живееш на този остров, докато някоя гемия не тръгне за страната ти, за да те изпратя по нея!
Целунал Абу Сир ръка на капитана и му благодарил. А той донесъл вар, сложил я в коша, сложил вътре камък, тежък колкото човек, после подал на Абу Сир една рибарска мрежа и му рекъл:
— Хвърли тази мрежа в морето, пък дано хванеш някоя риба! Царската кухня ме е задължила всеки ден да й доставям риба! Боя се да не дойде слугата на готвача, да поиска риба и да не намери! Уловиш ли нещо, остави го тук — те ще го намерят сами! Пък аз ще отида и ще си направя хитрината под двореца — ще се престоря, че съм те хвърлил!
Капитанът оставил коша в гемията, подкарал я и стигнал до двореца. Видял царя при прозореца и запитал:
— Царю честити, да го хвърля ли?
Царят дал знак. Ала когато махнал с ръка, нещо блеснало и паднало в морето. А това бил царският пръстен, който бил вълшебен — щом се разгневял на някого и решал да го погуби, царят махвал към него с дясната си ръка, на която бил този пръстен! От пръстена изскачала мълния и удряла онзи, към когото царят сочел, и главата на провинилия се се откъсвала от раменете. Когато пръстенът се изтърколил от ръката му, царят премълчал, защото се боял да не би войскарите да се надигнат срещу него.
А през това време Абу Сир взел мрежата и я хвърлил в морето. Измъкнал я — била пълна с риба. Хвърлил втори път и пак я измъкнал пълна. Натрупала се пред него голяма купчина и той си казал: „За бога, от доста време не съм хапвал риба!“…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Абу Сир си избрал една голяма риба и си помислил: „Щом дойде капитанът, ще го помоля да ми изпече тази риба, че да я изям!“ Взел я той, разцепил корема й с ножа, забил го във вътрешността й и от там изпаднал царският пръстен, който рибата току-що била глътнала. Взел го и го надянал на мизинеца си, без да знае каква мощ притежава тая скъпоценност. Ето че двамата слуги на готвача дошли, за да вземат рибата. Застанали те пред Абу Сир и го запитали:
— Човече, къде отиде капитанът?
— Не зная! — отговорил той и махнал с дясната си ръка.
И тъй като посочил към слугите, като казвал тези думи, главите им се откъснали от раменете им и тупнали на земята. Смаял се Абу Сир, запитал се: „Кой ли пък ги погуби?“ Върнал се и капитанът, видял голямата купчина риба и двамата обезглавени слуги, забелязал и пръстена на ръката на бръснаря и викнал:
— Братко, не мърдай ръката, на която е пръстенът! Мръднеш ли я — ще ме погубиш! — зачудил се Абу Сир, но го послушал. Капитанът плахо се приближил и го запитал: — Кой уби тези слуги?