Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Не чаках дълго, понеже, когато се касае за наслади от такова естество, всичко се извършва бързо. Пиян от любов и щастие паднах в нейните обятия и в продължение на седем часа й давах неоспорими доказателства за моя любовен плам и за чувствата, които тя ми бе вдъхнала. От гледна точка на материалното не научих от нея нищо ново, но научих много за въздишки, трепети, екстази и чувства, които се проявяват в една чувствителна душа само в най-сладките мигове. Разнообразих насладата по хиляди начини и тя беше учудена, че се намира по-сладострастна, отколкото сама се е считала. Най-после фаталният будилник се чу. Трябваше да прекратим нашия екстаз. Но преди да се отдели от обятията ми, тя отправи очи към небето, като че ли искаше да благодари на своите божествени повелители за това, че е надминала себе си, като ми е доказала своята страст.
Ние се облякохме. Когато й поставих в джоба хубавата дантелена шапчица, тя ме увери, че ще я пази за цял живот за спомен от щастието, в което е плувала тази нощ. След като изпихме чаша кафе, напуснахме моето казино и аз я придружих до пиацата Сан Джовани и Сан Паоло, където й обещах, че ще я посетя на по следния ден. След като се уверих, че се е качила в гондолата, си отидох вкъщи и легнах. Един десетчасов непрекъснат сън ми възстанови силите.
Глава двадесета
Както бях обещал на М.М., посетих я на третия ден, но с влизането си в стаята за разговори, тя ми каза, че любовникът й съобщил, че ще дойде и че го очаква всеки момент. Затова се надява да ме види на следния ден. Аз си отидох. Близо до моста видях един зле маскиран кавалер да слиза от една гондола. Разгледах гондолиера и забелязах, че беше от хората на френския посланик.
— Значи, той е — си казах. Видях го да влиза в манастира. Сега нямах повече никакво съмнение и, възхитен от откритието си, отпътувах за Венеция, но реших да не казвам нищо на любовницата си.
На следната сутрин я видях и ние имахме следния разговор:
— Моят приятел — каза тя, — дойде вчера да се сбогува за Коледа с мен. Той отива в Падуа. Но са взети всички мерки да можем да вечеряме в неговото казино, когато пожелаем.
— А защо не във Венеция?
— Той ме помоли да не отивам във Венеция по време на отсъствието му. Той е умен и предпазлив и не мога да откажа на молбата му.
— Това е приемливо. Кога ще се храним заедно?
— В неделя, ако искаш.
— Ако искаш — не е добре казано. Защото искам винаги. В неделя ще изляза в ранни зори, ще те чакам и ще чета, за да мине времето по-бързо. Каза ли на приятеля си, че в моето малко казино не беше зле?
— Всичко — той знае всичко. Но, мое сърце, само едно го безпокои, той се страхува от бременност.
— Да умра, ако съм помислил за това! Но, любов моя, не си ли изложена и при него на същата опасност?
— Не, това е изключено.
— Разбирам. Тогава за в бъдеще трябва да бъдем много разумни. Идва ми на ум, че девет дни преди Коледа престава маскарадната свобода. Тогава ще трябва да се отправя с гондолата към твоето казино, иначе бих могъл да бъда лесно познат от шпионина, който неотдавна ме беше проследил.
— Да, това е много разумна мисъл. Ще ти опиша разположението на къщата при канала по начин, че да можеш лесно да я намериш. Надявам се, че ще можеш да идваш и през време на постите, макар че както се казва, божията воля е през това време да убием плътта си. Не е ли смешно, че има време, когато съгласно божията воля трябва да се отдаваме напълно на наслади, и друго време, когато трябва да живеем съвсем въздържано, за да му се харесаме? Какво общо може да има този или онзи възпоменателен ден с божеството и как могат действията на създанията да имат някакво значение за Създателя, когото моят разум може да си представи само като независим? Струва ми се, че ако бог е създал човека, тъй че той може да го обижда, то човекът ще е в правото си да върши всичко, което бог му е забранил, тъй като неговото непълно устройство е дело на бога. Може ли да си представи човек, че бог е тъжен през време на постите?
— Очарователна приятелко, ти говориш отлично. Но би ли ми казала, къде си се научила да мислиш така? Как си могла в един манастир да прескочиш трапа?
— Моят приятел ми даде книги, които внимателно прочетох и светлината на истината прогони тъмнината, която замъгляваше погледа ми. Уверявам те, когато мисля за себе си, намирам моето щастие в това, че съм намерила някой, който е просветил духа ми. Затова нещастието ми, че съм станала калугерка е по-малко. Защото най-голямото щастие, без съмнение се състои в това, да може спокойно да се живее и спокойно да се умре, а на това човек едва ли може да се надява, когато слуша брътвежа, с който свещениците ни оглушават.