Зовът на барабана [bg]

Федра потвърди подозренията ѝ, докато ровеше из гардероба ѝ за нова сутрешна рокля.

— Няма много неомъжени жени в колонията — отбеляза тя, когато Бриана спомена странното съвпадение, че повечето гости напоследък са ергени. Федра погледна към корема ѝ, който се издуваше съвсем забележимо под широката муселинова риза. — Особено млади. Да не говорим за жени, които ще наследят Ривър Рън.

— Които какво? — попита Бриана. Беше спряла да фризира косата си и се втренчи в прислужницата.

Федра сложи изящната си ръка на устата и отвори широко очи.

— Леля ви не ви ли е казала? Мислех, че знаете, иначе нямаше да го кажа.

— Е, вече го каза, така че продължавай. Какво имаш предвид? — Федра си беше родена клюкарка и нямаше нужда от много увещаване.

— Ами баща ви и другите бяха тръгнали едва от седмица, когато госпожица Джо изпрати да извикат адвокат Форбс и промени завещанието си. Когато тя умре, баща ви ще получи малко пари, господин Фаркард и други нейни приятели някои лични вещи, но всичко останало ще е ваше. Плантацията, дъскорезницата…

— Но аз не ги искам!

Федра елегантно изви вежда, с което изрази огромно съмнение, после я отпусна и отвърна:

— Е, не става дума какво искате вие, струва ми се. Госпожица Джо обикновено получава това, което тя иска.

Бриана остави бавно четката за коса.

— И какво точно иска тя? Случайно да знаеш и това?

— Е, не е голяма тайна. Тя иска Ривър Рън да оцелее по-дълго от нея — и да принадлежи на човек с нейната кръв. На мен ми се струва съвсем нормално; тя няма деца, нито внуци. На кого другиго да я остави?

— Ами… на баща ми?

Федра сложи новата рокля на леглото и я огледа критично, преди да погледне пак към корема на Бриана.

— Тази ще ви става още най-много две седмици, като гледам как ви нараства коремът. О, да, баща ви. Тя се опита да го направи свой наследник, но доколкото чух, той не бил съгласен. — Сви изумено устни. — Това се казва упорит човек. Отиде в планините и живее като индианец само за да не направи това, което госпожица Джо иска от него. Но господин Одисей смята, че баща ви има право. Защото с госпожица Джо щяха да си бият рогата, ако беше останал.

Бриана бавно изви и другата страна на косата си, но фибата се изплъзна отново.

— Ето, дайте на мен, госпожице Бри. — Федра застана зад нея и извади упоритата фиба. После сръчно сплете косата ѝ от двете страни.

— А тези посетители… тези мъже…

— Госпожица Джо иска да ви избере подходящ — увери я Федра. — Няма да можете да управлявате плантацията сама, не повече от нея. Добре че Господ изпрати господин Дънкан, не знам какво щеше да прави без него.