Приключенията на Казанова

Изгарях от желание и се готвех да задоволя последното, когато моята вълшебница ме успокои с една-единствена дума:

— Нека почакаме до след вечеря! — каза тя.

Позвъних. Тя изтръпна, но аз й казах:

— Успокой се, любима! Ще можеш да кажеш на любовника си, че никой не те е видял.

— Той ще се възхити от твоето внимание и ще отгатне, че не си новак в изкуството да се живее. Но очевидно аз не съм единствената, която се наслаждава с теб на това прелестно любовно гнездо.

— Лъжеш се. Вярвай на думите ми. Ти си първата жена, която виждам тук. Ти не си първата ми страст, обожаема, но ще бъдеш моя последна!

— Аз ще съм щастлива, ако си постоянен. Моят любовник е такъв. Той е приветлив, добър и любезен. Въпреки това откогато го познавам, моето сърце е било винаги празно.

— Също и неговото сърце трябва да е празно, защото ако неговата любов беше от рода на моята, ти не би ме направила никога щастлив.

— Той ме обича, както аз те обичам. А вярваш ли, че те обичам?

— Бих искал да вярвам това с удоволствие, но ти не ме обичаш.

— Мълчи! Защото чувствувам, че бих могла всичко да ти простя, само ако не криеш нещо от мен. Радостта, която изпитвам в този момент произлиза повече от надеждата, че ще мога да изпълня всичките ти желания, отколкото от мисълта, че ще прекарам с теб една възхитителна нощ. Тя ще бъде първата в моя живот.

— Как? Ти не си прекарвала някоя нощ с твоя любовник?

— Много. Но те се изпълваха от приятелство, любезност и благодарност. Същественото и любовта липсваше. При това моят любовник ти прилича. Той има весел темперамент, подобен на твоя и лицето му е много красиво. Но въпреки това — той не е ти! Мисля също, че е по-богат от теб, макар че по обзавеждането на твоето казино трябва да предположа противното. Но какво значение има богатството за любовта?

— Ще бъде ли той любопитен да узнае подробностите от тази нощ?

— Той ще мисли, че ще ми достави удоволствие, като се осведоми за това, а аз ще му разкажа всичко, с изключение на обстоятелствата, които биха го засрамили.

След яденето, което тя намери отлично, тя приготви пунша, при което показа голямо умение. Но аз чувствувах нетърпението си да нараства все повече и й казах:

— Имай предвид, че имаме пред себе си само седем часа и че бихме се излъгали, ако ги прекараме на трапезата!

— Ти говориш по-мъдро от Сократ и твоето красноречие ме убеждава. Ела!

Тя ме заведе в галантната стая за обличане. Там й подарих красивата нощна шапчица и я помолих да подреди косите си като жена. Тя прие подаръка ми с радост и ме помоли да се съблека в салона. Ще ме повика щом бъде в леглото.