![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Не очаквай да бъдеш добре дошъл на съвета — изсъска тя.
Той се усмихна.
— Но аз никога не съм бил, Върховна жрице. Все пак, разбирам ви и ще се примиря с това. Отправям се на едно желано пътуване към това да бъда забравен и напълно пренебрегнат.
И пое в бавен тръс.
Историкът и Върховната жрица помълчаха. Никой от двамата като че ли не бързаше да тръгнат обратно. Най-сетне Ланеар каза:
— Ако Седорпул докаже силата си, ще е крайно полезен в противопоставянето на Синтара и Хун Раал.
— Тогава ще е най-добре да поправите този мост и първа да минете по него — отвърна Херат.
— Ще го подкупя с привилегия.
Историкът кимна.
— Никоя друга тактика не се оказва толкова успешна. Подхранете суетата му, направете гнева му скъп.
— Подобни усилия не биха имали успех с Ендест Силан.
— Да.
— Той остава опасен.
— Наистина. Докато Майка Тъма продължава да се възползва от него.
— Ще помисля какво да направим за това — каза тя и извади глинена лула от една кесия: ръждивец, смесен с още нещо.
— Той държа погледа ѝ настрана от нас.
— Какво от това?
— Знаеше, още тогава. Какво би могла да види. — Поклати глава. — Виж ни, крием се от нашата богиня и сме облекчени от продължаващото ѝ неведение. Като пророк, Ендест Силан вървя сред простолюдието. Разтвори дланите си така, че тя да не може да извърне поглед, да не може да мигне. Смяташ, че с този акт той порица неверниците, подведените, баналния егоизъм на всяка личност, понесла този поглед. Но вече мисля, че той искаше да порицае нея.
Тя не отвърна на това. Натъпка билката в чашката, после пъхна няколко въгленчета от кутия от сребро и емайл, вече част от редовното ѝ облекло, вързана на пояса ѝ.
„Ние сме същества на ритуал и навик, повтарящи се шаблони на удобство. Уви, твърде често повтаряме също тъй шаблони на бедствие. Както всеки историк неизбежно разбира. От дребното и баналното до величественото и дълбокото, рисуваме и прерисуваме същите карти, Толкова, че да направим една книга, толкова, че да направим един живот.“
Димът литна на облак във вятъра.
„Облаци отвътре и отвън. Скриват ме от мен самия, за да мога да си представя поведението си благородно, осанката си — като на статуя. Да, ще трябва да опитам от това.“
Ендест Силан настигна Седорпул на пътя — водеше коня си за юздите.
— На проклетото животно му падна подкова. Надявах се да догоня Силхас Руин.
— Надяваш се на много неща — каза Ендест.
— Не беше от голяма полза там. Някога те мислех за приятел. Сега не знам какво си.
— Отново послушник. Наказан за минаването ми по пазара. И вече неблагонадежден, изглежда. Но се чудя, мен ли иска да ме види изключен от съвета Върховната жрица, или Майка Тъма?
Седорпул изрита камък на пътя и го изгледа, докато се изтъркаля в плитката канавка.
— Първична нощ. Не ми отне много време, докато го открия. Тя не властва над онова селение, Ендест. Уверявам те. То е огромно. Има реки, езера от сила, за които тя не знае нищо. — Погледна Ендест. — Как си го обясняваш това? Нашата богиня натрапница ли е?
— Щом тя не владее онова селение, Седорпул, кой тогава?
— Бих искал да знам. Може би тронът не е взет.
— Необузданата амбиция, Седорпул, може да направи грозно и най-благото и спокойно лице.
Седорпул се намръщи и плю на пътя.
— Аз вече съм магьосник. Светът се огъва пред волята ми.
— В малки мащаби, разбира се.
— Подиграваш ли ми се?
Ендест Силан поклати глава.
— Съветвам за предпазливост, макар да знам, че няма да се вслушаш. Казваш, че има източници на сила в селението на нощта, много от които не са потърсени. Прав си.
Малките очи на Седорпул се присвиха.
— Какво знаеш? Какво ти е казала тя?
— Тя нищо не ми казва.
— Винаги си бил твърде сдържан за вкуса ми, Ендест Силан.
Ендест успя да различи стените на Карканас напред, мрачна черна линия, издигаща се на хоризонта. Конете им крачеха в бавен, тържествен ритъм.
— Вещерство, магьосничество, чародейство, алхимия, тавматургия. Безброй изкуства, всяко удивително в това, което може да сътвори, и напълно деструктивно в значението си.
— Обясни.
Ендест Силан се усмихна.
— Говориш като Силхас Руин. Опрости, сведи, раздели и реши. Добре. Силата, която ти притежаваш сега, тя е начин на заобикаляне. Изплъзва се встрани от баналната реалност. Извлича невидими енергии, за да изкриви естеството. Налага дефектна воля над формата на света, над неговите закони, неговите правила и неговите тенденции. Накратко, тя е измама.