Гаснещ зрак [bg]

Райз Херат не можа да намери нищо, на което да възрази в тази преценка.

Но Емрал Ланеар заговори:

— В такъв случай може би ще се изненадаш, жрецо. Само думи отвориха гражданска война, в края на краищата, и нашите съдби сега зависят от думите, които скоро ще бъдат изречени, било тук или в Цитаделата.

Ендест Силан сви отново рамене и не отвърна. После смуши коня си нагоре към билото и щом стигна там, спря и пусна юздите. Започна да развива ивиците плат, стегнали ръцете му.

— Какво правиш? — попита Ланеар.

— Показвам ѝ бойното поле — отвърна Ендест, без да се обръща.

— Защо?

— Да види края на зимата, Върховна жрице. Непокътнатия сняг на коритото, празните склонове. Блаженството на един простичък ветрец. Светът поднася собствените си дарове. — Вдигна ръце и от дланите му закапа кръв. — Общата ни слабост е да превръщаме удивителното в нещо познато, а познатото — в нещо овързано в заплетена нишка презрение.

— Искаш да я измъчиш? — обвини го Ланеар.

Ендест бавно свали ръцете си.

— Нея?

Заувива ги отново. Този път беше по-трудно — поради кръвта, която бе потекла от раните. Херат беше благодарен, че жрецът не бе обърнал онези пурпурни очи към него. „Щеше да види твърде много. Моята богиня, свидетелка на вината ми.“

— Ако Седорпул настигне Силхас Руин… — каза Ланеар.

— Дано го посече за безразсъдството му — изсумтя Херат.

При тези думи Ендест Силан се изви на седлото си и изгледа историка. После кимна.

— Разбирам.

— Нима? — попита Херат.

— Да. Ще я положите на олтара на любовта ѝ и ще превърнете в нож вашия нежелан член. — Вдигна отново ръцете си, вече вързани и слепи. — Тя никога няма да му прости.

— По-добре той, отколкото хиляди — каза Ланеар, но лъскаво черната кожа на лицето ѝ бе станала пепелява.

Ендест се извърна към нея и наведе глава.

— Уви, Върховна жрице, въпреки всичките ви машинации той няма да е единственият мъж, който ще падне. Волята ѝ не е за презиране.

Думите му смразиха Райз Херат, но Ланеар извърна поглед пренебрежително.

— Ендест Силан — каза тя и въздъхна. — Името ти е прокълнато на градските пазари. Грешно насочените ти благословии повикаха дракон. И много хора гладуваха доста време. Самата вяра в Майка Тъма претърпя щета в очите на простолюдието и благословът ѝ погасна сред не малко от тях. Ти се превърна в един нежелан пророк и съответно не знам какво да правя с теб, освен понижаването на ранга ти в жречеството. — Впи очи в него. — Вие отново сте послушник, сър. Чака ви труден път на изкупление. Всъщност може да се окаже невъзможно за постигане от смъртен.

И да искаше да го ужили, внезапно избухналият му смях съкруши тази надежда. Той се поклони.

— Както желаете, Върховна жрице. Тогава, с ваше позволение, ще се върна в Мъдрия град, за да потърся блясъка на името му.