Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Седорпул помълча, после кимна.
— Ще се съглася с всичко това. Продължи.
— Човек мами, за да избяга от правилата, доколкото тези правила са изразени. Зимен вятър хвърля мраз в костите ти? Една проста магийка те стопля дълбоко и трайно. Това, или простият начин да навлечеш наметало. Избираш първото, тъй като изисква по-малко усилие. Избираш както е по-удобно. — Помълча малко, после продължи: — Хиляда врагове настъпват срещу теб. Вадиш меча и се подготвяш за ден на жестока битка. Или, с едно махване на ръката, ги възпламеняваш всички. Както виждаш, всеки път взимаме страната на удобството. Но колко хладна, колко жестока е тази мярка за стойност! Помисли отново за онези войници. Помисли за живота на всеки един от тях, заложен там на бойното поле, и помисли също така за един ден на тежка битка, за ранените, за многото убити, за сломените воли. Помисли, най-вече, за оцелелите. Всеки от тях благославящ своя късмет. Всеки от тях се връща у дома, най-сетне, за да смъкне бронята и оръжията, после да прегърне плачещата любима, до тях може би са се скупчили деца, очите им светнали с радостта, която може да изпита само дете. — Присви очи към внушителните кули на Цитаделата. — Но махни с ръката. Много по-просто, много по-бързо, и го наречи милост, срещу цялото страдание и болка. Нанеси смърт внезапна и абсолютна, а да минеш през поле от пепелища е лесно пренебрежимо — много по-лесно, наистина, отколкото да залиташ през поле, осеяно с трупове, сподирян от хора на издъхващите.
— Едно махване с ръката — изръмжа Седорпул. — Хун Раал ще се радва на един такъв прост жест.
— И ти ще му отвърнеш със своето унищожение? Защо тогава не ви изправим двамата един срещу друг, сами на полето, нашите шампиони на магията, за да се дуелирате до смърт?
— В това нашата функция не е по-различна от тази на армиите, нали?
Ендест кимна.
— Вярно. Но с армии броят на труповете е по-голям, по-дълбоко смущаваща е цената за тези, които се бият, и за тези, които не се. Всички сме ощетени от войната. Дори тези, които командват. Тези, които настояха за нейната необходимост, докато си остават на безопасно в своите крепости и дворци. Дори те плащат цена, макар че малцина от тази пасмина имат куража да го признаят.
— Отново прибягваш до абстракция, Силан, както си склонен. Сега е време да сме практични. Дори ти трябва да разбереш това. Но ние се отклонихме в този диалог. Спомена за събрани оттук-оттам мистерии.
— Е, имам си своите измами, Седорпул. Но те са без злост. Силата им, каквато я разбирам, е в подкрепянето. Покровителство. Защита.
— Значи ще присъстваш на битката?
— Да.
— Можеш ли да ни защитиш срещу Хун Раал?
— Вярвам, че мога.
— Бездната да ги вземе тогава! Ние ще спечелим тази война!
— Разбери, Седорпул, също както магията на Хун Раал може да бъде обезсилена, така може да бъде обезсилена и твоята.
— Ако е така, значи се връщаме към мечовете и щитовете!
Ендест Силан кимна.
— Да… Крайно… неудобно. Но виждам, от двете страни, какъвто и да е изходът, тълпи от благодарни съпруги и съпрузи, множество зарадвани деца. Виждам сълзи на радост и облекчение, такава бликнала любов, че да разкъса небето над нас.
Седорпул спря, пусна юздите, вдигна ръце към лицето си и изведнъж заплака.
Ендест Силан спря коня си и се смъкна тромаво от седлото. Отиде до стария си приятел и го взе в прегръдката си.
— Разбери ме — зашепна на мъжа, който хлипаше в ръцете му, — имам увереност. Но не и сигурност. Може би ще успея да спася някои, но не други. Ето защо те моля, приятелю, изцеди злобата от силата си. Извивай, докато и последната отровна капка не се изцеди. Защитавай ни. Това и нищо повече. Бъди стената срещу яростта. Омразата намира лесен път с това чародейство. Имаме защо да се боим от този наш нов свят.
Притиснал лице в рамото на Ендест Силан, Седорпул кимна.
Постояха така, в смътната светлина на привечерта, докато конете скубеха стръкове трева покрай пътя.
Келарас стоеше изправен, снаряжен за битка. Около него Домашните мечове от отряда на лорд Аномандър приготвяха снаряжението си — оръжейната беше пълна с мълчаливи мъже и жени. Металът и кожата мърмореха в напълно естествения си разноглас хор, благословено безсмислен, но не по-малко злокобен.
Вест беше дошла. Легионът на Урусандер беше на не повече от половин ден път.
Домашните мечове на други знатни фамилии пристигаха в Карканас, повечето от тях се настаняваха временно на откритите площади на града или в оградените със стени дворове на многото частни имения.