Зовът на барабана [bg]

За първи път си помисли, че разбира какво движи Клеър Рандал; какво я е карало да обикаля из бойните полета, за да се грижи за ранените. Като облекчиш болката и страданията на друг, облекчаваш и собствения си страх — а той бе готов на почти всичко, за да облекчи малко страха си.

Накрая, неспособен да понася повече прошепнатите молитви и сподавените стонове, той легна до свещеника и го прегърна.

— Тихо — рече му, устните му бяха близо до главата на Александър. Надяваше се, от здравата страна. — Спокойно. Reposez-vous.

Слабото тяло на свещеника потрепна до неговото, мускулите се сковаха от студа и агонията. Роджър потърка бързо гърба му, сгряваше с дланите си измръзналите крайници и издърпа и двете прокъсани кожи над тях.

— Ще се оправиш. — Говореше на английски, знаеше, че няма значение какво казва, важно беше да казва нещо. — Спокойно, всичко е наред. Да, точно така. — Говореше, за да разсее не само него, но и себе си; усещането за голото тяло на Александър бе смътно шокиращо — както защото му се струваше неестествено, така и заради обратното.

Свещеникът се притискаше към него, отпуснал глава на рамото му. Не казваше нищо, но Роджър усещаше влагата на сълзите му по кожата си. Принуди се да го прегърне по-здраво, галеше го по гърба и се надяваше да накара ужасното треперене да спре.

— Можеше да си куче — каза Роджър. — Пребито улично куче. Щях да го направя, ако беше куче, разбира се, че щях. Не, нямаше — промърмори на себе си. — Щях да извикам проклетите кучкари, по дяволите.

Погали Александър по главата, като внимаваше да не докосне раната, и настръхна при мисълта, че може да докосне този разранен, кървав ужас. Косата по тила на свещеника бе пропита от пот, макар че вратът и раменете му бяха като лед. Надолу тялото му бе по-топло, но не значително.

— Никой не би се отнесъл така с куче — промърмори той. — Проклети диваци. Ще извикам полицията. Да им пуснат шибаните снимки в „Таймс“. Ще се оплача в парламента.

Лека вълна от нещо, което бе твърде наситено със страх, за да бъде наречено смях, се понесе през него. Той стисна яростно свещеника и го залюля напред-назад в мрака.

— Reposez-vous, mon-ami. C’est bien, là, c’est bien.