Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя се върна при Ериан, която все така седеше до сандъка с ал-Тор.
— О, той плаче, Галина — каза тя свирепо. — Чуваш ли го? Той наистина… — Изведнъж по лицето на Ериан потекоха сълзи; просто стоеше и хлипаше тихо, стиснала юмруци.
— Ела в шатрата ми — покани я Галина. — Ще пием малинов чай и ще ти сложа студен компрес на челото.
Ериан се усмихна през сълзи.
— Благодаря ти, Галина, но не мога. Рашан и Бартол ще ме чакат. Боя се, че те страдат повече и от мен. Те не само чувстват моето страдание, но страдат, защото знаят, че аз страдам. Трябва да ги утеша. — Стисна благодарно ръката на Галина и се отдалечи.
Галина изгледа сандъка намръщено. Ал-Тор наистина като че ли плачеше; или плачеше, или се смееше, а тя много се съмняваше във второто. Погледна след Ериан, която тъкмо влизаше в шатрата на своите Стражници. Трябваше да поплаче ал-Тор. Оставаха им поне още две седмици до Тар Валон, а и замисленото от Елайда триумфално влизане… да, поне още двадесет дни. Отсега насетне, все едно дали Ериан го искаше, или не, той трябваше да бъде наказван всеки ден, призори и по залез слънце. И когато стигнеха Бялата кула, той щеше да целуне пръстена на Елайда, да си отваря устата, когато го заговорят, и да седи коленичил в ъгъла, когато не е нужен. Тя присви очи и тръгна към шатрата си. Сама щеше да изпие малиновия чай.
Щом влязоха в гората, Севанна се обърна към останалите и попита:
— Видяхте ли и вие какво използват, за да го държат? — Каза го така, все едно и тя е видяла.
— Можем да изтъчем всичко, което направиха те — каза Терава.
Севанна кимна и опипа с пръсти малкото каменно кубче със сложната гравюра, прибрано в кесията й. Странният влагоземец, който й го беше дал, беше казал, че трябва да го използва сега, когато ал-Тор е пленен. Когато го погледна, за малко щеше да го направи; сега обаче реши да се откаже от кубчето. Тя беше вдовица на вожд, който бе влизал в Руйдийн, и на мъж, който бе провъзгласен за вожд, без да е сполучил да влезе. А сега щеше да стане съпругата на самия Кар-а-карн. Всяко копие на Айил щеше да й се покори. Все още усещаше на пръста си допира до шията на ал-Тор — бе обходила чертата, където щеше да му окачи нашийника.
— Време е, Десайне — каза тя.
Десайне, разбира се, примигна от изненада, а после й остана време само да изпищи преди другите да си започнат работата. Десайне се беше задоволила само с това да ръмжи за позицията на Севанна, докато тя самата бе използвала времето си много по-полезно. С изключение на Десайне всички жени вече стояха здраво зад нея.
Севанна се загледа с интерес в онова, което правеха Мъдрите. Единствената сила я очароваше — всички тези неща, които ставаха така чудодейно, толкова безусилно, и много важно беше да се разбере, че всичко, което правеха на Десайне, можеше да се свърши само и единствено с помощта на Силата. Стори й се изумително, че едно човешко тяло може да бъде разчленено с толкова малко кръв.
Глава 54
Известието
Слънцето завари улиците на Кайриен пълни с гуляйджии. Беше вторият ден от Празника на светлините. Празненството бе добило неистови размери и малцина се заглеждаха в мъжа с къдравата брада, мрачното лице и секирата на бедрото, който яздеше дорестия си кон по правите улици към реката. Някои обаче се заглеждаха в спътниците му — един айилец напоследък беше обичайна гледка, макар всички айилци да бяха опразнили улиците още в началото на празника, но човек не всеки ден можеше да види жив огиер, по-висок от мъжа на гърба на коня, особено огиер, метнал през рамо огромна брадва с дръжка, дълга почти колкото невероятния му ръст. В сравнение с огиера брадатият мъж приличаше на дребосък.
Корабите по Алгуеня още не бяха изгасили фенерите си, в това число и корабът на Морския народ, предизвикал толкова слухове заради това, че изобщо се беше появил в Кайриен, и затова, че бе останал край града на котва почти без никакъв контакт с брега. Според слуховете, които Перин беше чул, Морският народ изпитваше неприязън към ставащото в града дори повече от айилците, а според него Гаул можеше да се гътне от удар всеки път, когато видеше мъж и жена да се целуват. Дали жената беше с блуза, или не като че ли не смущаваше Гаул толкова, колкото че се целуват така безразборно пред хорските очи.
Дългите каменни кейове се протягаха навътре в реката и по тях бяха навързани кораби с всевъзможна форма и големина, в това число и салове, можещи да превозят от един до петдесет коня, но по тях почти не се виждаха хора. Перин дръпна юздите, когато се приближи до един широк съд без мачти, дълъг шест-седем разтега и привързан за каменните пилони. Рампата му към пристана си беше на мястото. Дебел сивокос мъж без риза се беше настанил на преобърнато буре насред палубата, а на коленете му седеше една сивокоса жена с половин дузина цветни ивици по роклята.