Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя бавно прокара нокътя на пръста си по шията му — сякаш показваше как ще му отреже главата. Съвсем на място, предвид съдбата на Куладин.
— Видях го — каза тя с доволна въздишка и потръпна от наслада. — Спазихте своята част от пазарлъка, аз пък ще спазя моята.
Тогава Айез Седай отново го сгънаха одве и го натикаха в сандъка. Капакът се затвори и тъмнината го загърна.
Едва сега той отвори уста и си пое дъх. Дори сега не беше сигурен дали няма да изхленчи. Светлина, как гореше!
Какво търсеше Севанна тук? Какъв пазарлък? Не. Много хубаво, че бе разбрал, че има някаква сделка между Кулата и Шайдо, но тази тревога беше за по-късно. Сега трябваше да се потревожи за Мин. Трябваше да се освободи. Бяха я наранили. Тази мисъл бе толкова ужасна, че почти притъпи болката. Почти.
Да върне отново Празнотата бе усилие, така голямо, както да се измъкнеш от блатото на агонията, но най-сетне го обкръжи пустош и той посегна за сайдин… Само за да разбере, че Луз Терин е с него, като два чифта ръце, пресягащп се да сграбчат нещо, което може да задържи само един.
„Да те изгори дано! — изръмжа в главата си Ранд. — Да те изгори дано! Веднъж да се беше потрудил с мен, наместо срещу ми!“
„Ти се потруди с мен!“ — сопна му се в отговор Луз Терин.
Ранд едва не изтърва Празнотата. Този път грешка не можеше да има — Луз Терин го беше чул и му беше отвърнал. „Можем да се потрудим заедно, Луз Терин.“ Не искаше да се труди с него; искаше му се да го прогони от главата си. Но Мин… И колко още дни оставаха до Тар Валон? Някак си беше сигурен, че ако успеят да го закарат там, повече шанс няма да има. Никога.
И му отвърна един несигурен, разбиращ смях. А после: „Заедно?“ И отново смях, налудничав този път.
Ранд потръпна.
„Меки — каза задъхано Луз Терин. — Защото са там. Удържат преградата. Твърди, когато са на възел. Нищо не можеш да сториш, когато са меки, но паяжината мога да я разплета, ако са на възел. С време.“ Толкова дълго замълча, че Ранд си помисли, че пак си е отишъл, а после прошепна: „Ти истински ли си?“ И после наистина изчезна.
Ранд предпазливо посегна към меките точки на щита. Към шестте Айез Седай. Време? Ако го завържеха, което досега не… Колко? Шест дни? Седем? Осем? Все едно. Не можеше да си позволи да чака толкова дълго. Всеки ден беше все по-близо до Тар Валон. Утре щеше да се опита да пробие отново преградата им — беше все едно да блъска главата си в камък, но той беше блъскал с всичка сила. Утре, когато Ериан започнеше отново да го бичува — беше сигурен, че пак ще е тя — пак щеше да й се усмихне, и щом болката набъбнеше, щеше да изтърве крясъците. На следващия ден щеше само да забърше с длан щита, може би достатъчно силно, за да ги усети, но само това, и повече не, независимо дали пак щяха да го накажат, или не. Навярно щеше да ги помоли за вода. Даваха му само сутрин и молбата щеше да е уместна. Ако все още го държаха в сандъка дотогава, щеше да ги помоли и да го извадят. Мислеше, че ще го направят, макар вероятността да го оставят извън кутията за дълго преди да се уверят, че е научил урока, да беше малка. Свитите му мускули се сгърчиха в конвулсия при мисълта, че може да остане още два-три дни натикан тук. Нямаше място да се раздвижи, но тялото му се опита. Два-три дни още и щяха да са сигурни, че е прекършен. Щеше да изглежда уплашен и да избягва да ги гледа в очите. Развалина, на която можеха безопасно да позволят да остане извън сандъка. И по-важното — развалина, която нямаше да им се налага да пазят така грижливо. А после навярно щяха да решат, че няма нужда от шест, за да поддържат щита, или че могат просто да го затегнат, или… или нещо друго. Имаше нужда от някакво пропукване. Каквото и да е!
Мисълта беше отчаяна, но той усети, че се смее, и не можеше да се спре. Не можеше да спре също така да опипва преградата, като слепец, плъзгащ отчаяно пръсти по повърхността на гладко стъкло.
Галина изгледа намръщено оттеглящите се айилки. Всичките с изключение на Севанна бяха способни да преливат, няколко от тях — доста силно. Несъмнено Севанна си мислеше, че ще е в по-голяма сигурност, обкръжена от дузина дивачки. Смешно. Тези диваци бяха неблагонадеждна пасмина. След няколко дни тя отново щеше да се възползва от тях, във втората част от „пазарлъка“ си със Севанна — достойната за съжаление смърт на Гавин Траканд и повечето негови Младоци.