Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Ръката на Перин стисна ножницата, увита с глиганска кожа.
— Аз ще го върна — изръмжа той. Данил и останалите мъже на Две реки не можеха да са на повече от половината път до Кайриен, затруднени в пътя си от тежестта на фургоните. Но разполагаше с вълците. — Дори да се наложи да тръгна сам, ще го върна.
— Не сам — каза Лоиал, мрачно като скърцане на воденичен камък. — Няма да си сам, щом аз съм тук, Перин. — Ушите му изведнъж щръкнаха от смут: той винаги изглеждаше смутен, когато някой разбереше колко е храбър. — В края на краищата, книгата ми няма да завърши много добре, ако Ранд се окаже затворен в Кулата. А едва ли ще мога да опиша спасяването му, ако не съм там.
— Няма да тръгнете сами, огиере — каза Добрайн. — До утре мога да събера петстотин мъже, на които да разчитам. Не знам какво можем да направим срещу шест Айез Седай, но аз спазвам клетвите си. — Той погледна към Сюлин и пръстите му замачкаха шала, който все още държеше. — Но доколко можем да се доверим на диваците?
— Доколкото можем да се доверим на дървоубийците — каза Сорилея от прага и влезе с широка крачка в стаята. С нея влязоха миришещият мрачно Руарк и Амис, с нейното прекалено младо лице за неправдоподобно бялата й коса, и Нандера, от която просто вонеше на убийствен гняв и която носеше вързоп от сиво-кафяво-зеленикава тъкан.
— Вие вече знаете? — отрони невярващо Перин.
Нандера хвърли вързопа на Сюлин.
— Отдавна ти беше време да разбереш, че си срещнала вече своя тох. Почти месец и половина! Дори гай-шайн твърдят, че гордостта ти е прекалена. — Двете жени се скриха в спалнята.
От Файле лъхна миризма на раздразнение.
— Ръчния говор на Девите — измърмори тя, твърде тихо за ушите на останалите, но не и за неговите. Той я погледна благодарно, но тя като че ли пак се беше съсредоточила върху играта. Защо не искаше да вземе участие? Даваше добри съвети и той щеше да й е безкрайно благодарен за всичко, което благоволеше да предложи. Тя постави едно камъче и се намръщи към Лоиал, конто следеше напрегнат Перин и другите.
Мъчейки се да не въздъхне, Перин каза:
— Не ме интересува кой на кого се доверява и кой на кого — не. Руарк, готов ли си да пратиш айилците срещу Айез Седай? Те са шест. Сто хиляди айилци биха ги позадържали сериозно. — Броят, който излезе от устата му, го накара да примигне — дори десет хиляди мъже бяха сериозна сила, — но това беше числото, което Руарк му беше споменавал, а от това, което Перин сам бе видял от айилския лагер по хълмовете, можеше да му се вярва. За негова изненада обаче Руарк замириса на колебание.
— Чак толкова не е възможно — отрони бавно вождът. — Тази заран дойдоха вестоносците. Шайдо са тръгнали с оръжие на юг от Камата на Родоубиеца и нахлуват в сърцето на Кайриен. Сигурно имам достатъчно, за да ги спра — изглежда, не са тръгнали всички — но ако отвлека от тази земя толкова много копия, всичко, което постигнахме, ще трябва да го правим отново. Най-малкото Шайдо ще са оплячкосали този град преди да сме се върнали. Кой знае докъде биха стигнали, дори в други земи, и колко хора ще отвлекат със себе си, твърдейки, че са гай-шайн. — При последното от него лъхна силен мирис на презрение, но Перин не го разбра. Какво значение имаше колко земя ще трябва да бъде възвръщана — или колко души щяха да загинат, — макар че тази мисъл му дойде неохотно, болезнено — заложено срещу Ранд, Преродения Дракон, отведен като пленник в Тар Валон?
Сорилея през цялото време гледаше Перин много съсредоточено. Очите на Мъдрите често караха Перин да се чувства както с Айез Седай — сякаш го претегляха и измерваха. Сорилея го караше да се чувства все едно че са го разглобили като счупен плуг, премерват и оглеждат всеки негов чарк, за да видят дали си заслужава да го поправят, или трябва да го заменят.
— Кажи му всичко, Руарк — каза тя рязко.
Амис сложи ръка на рамото на Руарк.
— Той има правото да го знае, заслон на сърцето ми. Той е полубрат на Ранд ал-Тор. — Гласът й беше много кротък, миризмата — много твърда.
Руарк изгледа Мъдрите решително, а Добрайн — с презрение. После изправи рамене, вдигна глава и каза:
— Мога да взема само Деви и сисвай-айман. — Ако се съдеше по тона и миризмата му, по-скоро бе готов ръката да си отреже, отколкото да изрече тези думи. — Твърде много от останалите не биха танцували копията с Айез Седай. — Устните на Добрейн се извиха презрително.
— Колко кайриенци ще се бият с Айез Седай? — попита тихо Перин. — Шест Айез Седай, а ние нямаме нищо освен стомана. — Колко ли хора можеше да събере Руарк? Все едно — вълци винаги щеше да има. Но колко ли вълци щяха да загинат?