Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Аз ще се бия, лорд Айбара — каза Добрайн вдървено. — Аз и моите петстотин мъже, та дори да не са шест, а шестдесет Айез Седай.
Крякането на Сорилея прозвуча като търкане на суха кожа.
— Не се бой от Айез Седай, дървоубиецо. — Изведнъж, смайващо, тънко пламъче затанцува във въздуха пред нея. Тя можеше да прелива!
Когато се хванаха да обмислят плана, тя остави пламъчето да угасне, но то остана в мислите на Перин. Малко, немощно примигващо, то някак си му заприлича на обявяване на война, война на живот и смърт.
— Ако сътрудничиш — каза добродушно Галина, — животът ти ще стане по-приятен.
Момичето я изгледа намусено и се помръдна на столчето, все още малко болезнено. Потеше се обилно, макар че не беше с палто. В шатрата, изглежда, беше горещо; Галина понякога напълно забравяше за топлината. Не за първи път тя се зачуди за тази Мин или Елминдреда, или каквото там й беше истинското име. Първия път, когато я беше видяла, тя бе облечена като момче и дружеше с Нинив ал-Мийра и Егвийн ал-Вийр. И също с Елейн Траканд, но другите две бяха свързани с ал-Тор. Втория път Елминдреда се беше оказала от типа жени, към които Галина изпитваше омраза, превзети и въздишащи непрекъснато, и съвсем явно под личната закрила на Сюан Санче. Как изобщо Елайда се беше оказала такава глупачка, че да я остави да напусне Кулата, Галина не можеше да си представи. Какво ли знание се криеше в главата на това момиче? Навярно Елайда, не заслужаваше да я получи веднага. Използвано по подходящ начин в Кулата, момичето можеше да даде възможност на Галина да спипа Елайда в мрежата си. Въпреки Алвиарин, Елайда се бе превърнала в една от онези силни и способни Амирлини, които държаха здраво всички юзди в ръцете си; вкараше ли я в клетката, това със сигурност щеше да отслаби позициите на Алвиарин. А ако успееше да я използва подходящо още сега…
— Ще поговоря пак с теб, след като ти остане време да размислиш, Мин — каза Галина. — Внимателно си помисли колко сълзи заслужава един мъж.
А когато излезе, се сопна на пазещия пред входа Стражник.
— Този път я пази добре. — Карило не беше пазил по време на снощния инцидент, но с Гайдините нямаше какво толкова да се церемони. Щом изобщо се налагаше да съществуват, с тях трябваше да се отнасят като с войници и нищо повече.
Без да обръща внимание на поклона му, тя се отдалечи от шатрата, като се оглеждаше за Гавин. Този младеж беше отстранен след като плениха ал-Тор, и то съвсем кротко. Не можеше да му позволи да провали всичко, като се опита да отмъсти за майка си. Видя, че Гавин е на коня си в края на лагера и говори на неколцина от онези момченца, които сами се наричаха „Младоците“.
Днес по необходимост се бяха спрели рано и слънцето още беше високо. Тридесет и трите Айез Седай с техните слуги и Стражници — девет Зелени, само тринадесет Червени и останалите Бели, от бившата Аджа на Алвиарин — образуваха внушителен стан, дори без да се броят войниците на Гавин. Много от Сестрите бяха излезли навън или надничаха от шатрите си, почувствали същото като Галина. Фокусът на вниманието им бяха седем Айез Седай, шест от които насядали на столчета около обкован с месинг сандък, поставен така, че да улавя всичката възможна сила на слънцето. Седмата беше Ериан — тя не беше се отделяла от сандъка, откакто ал-Тор бе натикан обратно в него снощи. Веднъж му бяха позволили да излезе, след като се отдалечиха от Кайриен, но Галина подозираше, че Ериан ще иска той да изкара цялата оставаща част от пътуването вътре.
Зелената сестра избухна веднага щом Галина се приближи. Обикновено Ериан изглеждаше много красива, с лице като съвършен блед овал, но сега по бузите й бяха избили червени петна и инак миловидните й черни очи бяха обкръжени с червени петна.
— Той отново се опита да пробие щита, Галина. — Каза го с гняв, смесен с презрение към мъжката му глупост. — Трябва отново да бъде наказан. И държа аз да съм тази, която да го накаже.
Галина се поколеба. Много по-добре щеше да е да накажат Мин — това щеше да сломи ал-Тор. Той определено бе побеснял от гняв, като видя как я наказват заради снощното й избухване, което на свой ред бе предизвикано от това, че тя видя как го наказват. Целият инцидент беше започнал, защото ал-Тор беше разбрал, че Мин е в лагера, след като един от Стражниците безгрижно й беше позволил да походи из тъмното, вместо да я държат скрита в шатрата. Кой можеше да си помисли, че ал-Тор, заслонен и обкръжен, ще подивее така? Не само да се опита да пробие щита, но да убие един Стражник с голи ръце и жестоко да рани друг с меча на първия — толкова тежко, че той загина при Церенето. Наложи се Сестрите бързо да го овържат със Силата.