Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Пред очите му се изправяха огромни здания без прозорци, обградени от скелета. На много места почернелият камък беше рухнал. Зърнените силози бяха опожарени по време на бунтове преди известно време и едва наскоро бе започнало възстановяването им, но жив човек не се мяркаше по улиците. Всички мъже, работещи тук, бяха в града. Само от най-близката пресечка излязоха двама конници.
— Ние сме готови, лорд Айбара — каза нетърпеливо розовобузестият Хавиен Нурел. Изглеждаше нелепо в яркочервено боядисаната си броня и шлем с червен пискюл. И миришеше на нетърпение и младост.
— Започнах да си мисля, че няма да дойдете — промърмори Добрайн. Той беше без шлем, но с ръкавици със стоманена горница и изпочупена броня с останки от някога пищна украса. Погледна Перин в лицето и побърза да добави: — Не исках да ви обидя, лорд Айбара.
— Дълъг път ни чака — каза Перин и подръпна юздите на дорчото. Дръжливко ли да го нарече? Какво щеше да прави с Файле? Нуждата на Ранд кипеше под кожата му. — Те са с четири дни пред нас. — Смуши Дръжливко и го подкара в тръс. Дълга щеше да е гонитбата и нямаше да е добре да изтощят конете. А и за Лоиал и Гаул нямаше да е трудно да не изостават.
Най-широката и права улица изведнъж преля в Тарвалонския път — широка ивица здраво утъпкана земя, лъкатушеща на северозапад през гористи хълмове, по-ниски от тези, над които се издигаше градът. На една миля в леса към тях се присъединиха двеста майенски Крилати гвардейци и петстотин въоръжени мъже от Дома Таборвин, всички яхнали най-добрите коне, които бяха могли да намерят.
Всички майенци бяха с червени нагръдници и шлемове, приличащи на обърнати гърнета с периферия, покриваща главите им до тила, а на върховете на пиките им висяха червени лентички. Повечето изглеждаха почти толкова нетърпеливи, колкото Нурел. По-ниските кайриенци носеха прости метални ризници и шлемове като камбани, срязани отпред, за да открият лицата им, като и шлемовете, и ризниците на повечето бяха изпочукани. По дългите им копия нямаше украса, макар че тук-там Добрайновият цон, малко квадратче корав плат на къса дръжка, със синьо поле и два бели диаманта на него, отличаваше командирите и по-дребните лордове. Никой от тях не изглеждаше нетърпелив, по-скоро бяха мрачни. Виж, те бяха виждали битки. В Кайриен го наричаха „да видиш вълка“.
Това за малко не разсмя Перин. За вълците все още не бе настъпил час.
Малко преди пладне от дърветата по склона към пътя затича малка група айилци. Редом с Руарк закрачиха на дълги отскоци две Деви, Нандера, и както забеляза след миг Перин, самата Сюлин. Тя изглеждаше съвсем различно в кадин-сор, с късо подстригана бяла коса, с изключение на опашката на врата й. Изглеждаше… естествена, което съвсем не беше така в ливреята. С тях бяха и Амис и Сорилея — подрънкваха герданите и гривните си от злато и слонова кост, надигнали обемистите си поли, докато тичаха по склона, но не изоставаха и с една крачка.
Перин скочи от седлото и закрачи с тях.
— Колко? — беше единственото, което изрече.
Руарк се извърна през рамо към Гаул и Лоиал, които крачеха до Добрайн и Нурел в челото на колоната. Бяха достатъчно далеко, но въпреки това Руарк сниши глас.
— Пет хиляди мъже от различни общества. Малко над пет. Не можех да взема много. Тимолан както винаги прояви подозрителност, че не тръгнах с него срещу Шайдо. Ако се разбере, че Айез Седай са хванали Кар-а-карн, боя се, че замъгляването ще погълне всички ни. — Нандера и Сюлин се окашляха шумно и Сюлин извърна глава и се изчерви. Руарк ги изгледа — от него лъхна гняв — и промърмори: — И около хиляда Деви. Ако не бях свил юмрук, всички щяха да хукнат след мен със запалени факли в ръцете, за да известят на целия свят, че Ранд ал-Тор е в опасност. — Гласът му изведнъж се втвърди. — Всяка Дева, която открия, че е тръгнала след нас, ще разбере, че говоря сериозно.