Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
След като привърши, лорд Ричард каза:
— Забележителна история, Ерик. На Изток бяхме чували разни неща за делата на лорд Джеймс, но само слухове и догадки. — Лордът помълча, после продължи: — Моят син един ден ще поеме поста ми и може би ще израсте и по-високо, ако служи добре, но теб те очаква величие, ако решиш да напреднеш, Ерик. След като Грейлок загина, стъпката към командването на армиите на Запада е много къса.
— Не съм пригоден за това. Почти нищо не разбирам от стратегия, нито от дългосрочно планиране, както и от политическите последствия — отвърна Ерик.
— Самият факт, че знаеш за съществуването на тези проблеми, те поставя много пред повечето от нас, които могат да бъдат избрани за поста само заради бащините си имена, Ерик. Не се подценявай.
Ерик сви рамене.
— Не го правя. Аз съм капитан на Пурпурните орли и поради това — дворцов барон. Това е много повече, отколкото съм искал. Смятах, че съм получил всичко, което искам, когато ме назначиха сержант. Искам само да служа като войник.
— Понякога не ни остава избор — каза Ричард. — Аз исках да отглеждам рози. Обичам градините си. Най-щастлив съм, когато мога да разведа гостите си през тях. Забавлявам жена си и много дразня градинаря ни, като почна да скубя плевели.
Ерик се усмихна, като си представи как старецът пълзи из калта.
— И все пак го правите.
— Носи ми щастие. Открий какво те прави щастлив, Ерик, и се придържай към него.
— Съпругата ми, да си върша работата добре, приятелите — каза Ерик. — Повече не мога да измисля.
— Ще се справиш, Ерик фон Даркмоор. Ще се справиш много добре, когато съдбата те посочи с пръст за величие.
Говориха си до късно през нощта.
Накор посочи и каза:
— Натам.
— Не виждам нищо в тази мъгла — каза капитанът. — Сигурен ли сте?
— Разбира се. Мъглата е илюзия. Знам накъде отиваме.
— Помня, сър. — Капитанът не изглеждаше убеден.
Накор беше пробвал два от своите „трикове“, за да се свърже с Пъг, но като че ли нищо не действаше. Беше почти убеден, че около Острова на чародея са издигнати нови прегради, а щом стигнаха участъка с мъглата, се увери напълно.
Пъг, изглежда, не искаше да му досаждат случайни пътници. Когато Накор отговаряше за острова, беше разчитал на лошата му слава и на страховития замък с мигащата в прозорците на кулата синкава светлина.
Защитната магия сега беше по-силна. Накор трябваше да поправи курса на капитана, защото в тази гъста мъгла кормчията беше прекарал кораба в широка дъга встрани от острова.
В далечината се чу шума на прибоя и той каза:
— Пригответе се да смъкнете платната, капитане. Почти пристигнахме.
— Но как можете да…
Изведнъж се озоваха извън мъглата, под ясна дневна светлина. Зад тях се издигаше стена от мъгла, заобикаляща острова в кръг, като крепост.
Замъкът все така си стоеше горе на скалите, грозен и мрачен, хвърлящ зловещата си сянка над цялата околност.
— Няма ли да е по-добре да спрем по-далечко по брега? — попита капитанът.
— Тук си е добре — каза Накор. — Добавили са няколко нови номерца. — Погледна капитана. — Всичко е наред. Свалете една лодка, откарайте ме до брега и после можете да се връщате в Крондор.
На лицето на мъжа се изписа явно облекчение.
— Как да налучкаме курса?
— Просто плавате през мъглата, ей натам. — Накор посочи. — Ако отклоните малко в мъглата, няма страшно, защото тя бездруго е за да ви пази надалеч от острова. Ще излезете повече или по-малко на изток, а оттам вече ще се оправите по слънцето и звездите. Ще се оправите.
Капитанът се постара да си придаде увереност, но не успя.
Прибраха платната, спуснаха лодка и след час Накор вече стоеше на брега на Острова на чародея. Изобщо не си направи труд да погледне дали корабът е тръгнал. Знаеше, че капитанът ще е вдигнал платната още докато лодката, която го бе докарала, напъва гребла в обратна посока. Пъг беше свършил чудесна работа, хвърляйки пелена на боязън и отчаяние върху всеки, който се озовеше близо до брега.
Накор пое по пътечката и там, където тя се раздвояваше към замъка и надолу към малката долина, предпочете пътеката към долината. Изобщо не си направи труд да „измести“ сетивата си, защото знаеше, че щом стигне границата на илюзията от привидно диви дървеса, ще се озове сред красива морава с просторна и изящна вила в средата.
Когато илюзията най-после наистина се измести, Накор едва не се препъна от изненада. Защото макар пейзажът да беше такъв, какъвто го очакваше, имаше една съвсем неочаквана подробност. До къщата се беше отпуснал в кротък сън огромен златен дракон.