Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Накор надигна полите на избелелия си оранжев халат и тънките му крачета бързо заситниха, докато не спря пред дракона.
— Риана!
Драконът отвори едното си око и рече:
— О, здрасти, Накор. Защо ме будиш?
— Защо не се превърнеш в човек и да влезем вътре?
— Защото така ми е по-удобно да спя — каза драконката. От тона й личеше, че не е в добро настроение.
— Късно ли си легна?
— Цяла нощ летях. Томас ме помоли да го докарам.
— Томас е тук!? Та това е чудесна новина!
— Ти май си единственият на Мидкемия, който мисли така — изръмжа сънено драконката.
— Не, нямах предвид повода да е тук. Искам да кажа — фактът, че е тук. Това означава, че не се налага да обяснявам някои неща на Пъг.
— Толкова по-добре — каза драконката. В следващия миг я обкръжи ореол от златна светлина. Тялото й засия, очертанията му се замъглиха и светлината сякаш се сви навътре, докато тя не придоби човешки ръст и не се преобрази във възхитителна жена с червеникавозлатиста коса, огромни сини очи и тъмнозлатист тен.
— Облечи си нещо — каза Накор. — Не мога да се съсредоточа, като се въртиш така гола.
С изящен жест Риана сътвори дълга синя рокля, която придаде още повече прелест на цвета на кожата, косата и очите й.
— Не разбирам как е възможно на тази възраст все още да се държиш като юноша, Накор.
— Това е част от чара ми — ухили се той.
Риана го хвана под ръка и отвърна:
— Не бих казала. Хайде да влезем.
Влязоха в къщата и се запътиха към кабинета на Пъг. Щом стигнаха до него, чуха отвътре гласове и когато Накор почука, Пъг каза:
— Влез.
Риана влезе първа, Накор след нея. Кабинетът на Пъг беше просторен, с широк перваз на прозореца — там седеше Миранда. Томас седеше неловко присвит в един стол, който явно беше малък за него, а Пъг седеше с лице срещу двамата. Дори Томас или Пъг да се изненадаха, че виждат Накор, никой от двамата не го показа. Миранда се ухили.
— Защо не съм изненадана, че те виждам?
— Предавам се — въздъхна Накор и седна. — Е, какво ще правим? — Всички очи се извърнаха към него и Пъг попита:
— Защо не ни кажеш ти?
Накор отвори торбата си и напъха ръката си до рамото, сякаш опипваше. Всички в стаята бяха виждали този негов номер, но ефектът продължаваше да бъде комичен. Той извади един портокал и ги погледна:
— Някой да иска?
Миранда протегна ръка и Накор й го подхвърли. Извади още един за себе си и започна да бели кората му.
— Миналата седмица в Крондор се случи нещо удивително. Нещо ужасно и нещо удивително. Освен ако не са едно и също. Една от ученичките ми, много особена жена на име Алийта, учеше с Шо Пи — медитация, основен курс — и изведнъж около нея се събра светлина и тя се издигна във въздуха, а под нея, заключено, имаше нещо много черно.
— Нещо черно ли? — попита Миранда. — Можеш ли да се изразиш малко по-точно?
— Не знам как да го нарека — каза Накор. — Енергия е, може би някакъв дух. Може би някой от духовниците от другите храмове вече е разбрал какво е. Но е нещо много лошо. Може да е останало от демона. Не знам, но мисля, че беше там, за да може да се случи нещо в Крондор, по-късно.
— По-късно ли? — попита Миранда и погледна Пъг, който сви рамене. Томас каза:
— Тъкмо разправях на Пъг, че капитан Субаи от Първопроходците стигна до Елвандар. Изглежда, армията на Грейлок е изтласкана на юг от Квесторско око. И според донесението на Субаи отново е използвана тъмна сила.
— Да, звучи доста логично — каза Накор. Понечи да добави нещо, но се поколеба. — Момент. — Направи широк жест с ръце, размаха ги над главата си и стаята запращя от енергия.
Томас се усмихна.
— Този път не смъквай преждевременно бариерата.
Накор се ухили смутено. Последния път, когато бе използвал този мистичен щит, за да ги предпази, я беше смъкнал преждевременно и демонът Джакан ги беше намерил.
— Поставям полето около стаята. Просто ще го оставя вечно. Никоя сила на Налар няма да може да надникне в тази стая. Вече можем да говорим, без да рискуваме да се озовем под замаха му.
При споменаването на името Налар Пъг за миг усети лек сърбеж в главата си и изведнъж преградите към паметта му се смъкнаха. В съзнанието му заплуваха образи и гласове, неща, които бе отстранил от ума си, сега отново му станаха достъпни.
— Трябва да приемем, че Безименния има още слуги.
— Очевидно — каза Томас. — Човешките жертвоприношения и други подобни са средства за трупане на сила.
— Това, което ме удивлява — каза Накор, — е ставащото в Крондор.
Пъг се усмихна.
— Явно тази твоя нова вяра има пряк ефект.
— Да, но точно това ми се струва странно и възхитително. — Накор отчупи парче от портокала си и го лапна. — Не съм експерт по въпросите на вярата, но имах чувството, че ще трябват поне няколко столетия или по-дълго, докато новият ни храм упражни някакъв ефект.