Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Не си приписвай прекалени заслуги, Накор — каза Миранда. — Може би силата вече е била там и твоят малък храм просто случайно се е оказал подходящият проводник.
— Това звучи по-логично — съгласи се Накор. — Така или иначе, трябва да обсъдим този въпрос. Когато се бихме с демона, ние погрешно си въобразихме, че сме сразили посредниците на Безименния. Унищожили сме само най-новите им оръжия, нищо повече.
Накор махна с ръка към прозореца зад Миранда и продължи:
— Там навън съществува поне още една зла стихия, която върши много лоши неща и трупа сила. Нея трябва да надвием.
— Донесението на Субаи ме кара да мисля, че Елвандар скоро ще бъде изложен на риск, ако не спрем тази армия веднага — каза Томас.
Накор скочи от стола си.
— Не! Вие не слушате… Или аз не се изразявам добре. Ние не се опитваме да спасим Елвандар, Крондор или Кралството. — Изгледа ги един по един. — Опитваме се да спасим света.
— Накор — каза Риана. — Слушам те много внимателно. Тези дребни човешки войни не значат нищо за рода на драконите, но ние делим света с вас. Каква точно е заплахата?
— Този Луд бог, този Налар, само чието име дори носи опасност, той е заплахата. Когато разглеждате всичко, което се е случило след Войните на хаоса, не забравяйте това. Когато забравите този разговор, който водим сега, когато спомените ви отново бъдат заключени, за да не попаднете под удара на Налар, помнете едно: винаги съществува нещо по-дълбоко от това, което виждате на повърхността.
— Е, добре — каза Пъг. — Значи това, което виждаме на повърхността, нашествието и завоеванието на Фадавах, само прикриват някаква по-дълбока истина?
— Да, Фадавах е пионка. Такъв беше преди, такъв е и сега. Той просто е следващият, който трябваше да бъде поставен начело на тази смъртоносна армия. Трябва да открием онзи, който стои зад него, в сянка. В Крондор избуява някакво зло. То чака там да пристигне армията на Фадавах. Който и да стои зад Фадавах — съветник или слуга, или някой от охраната му — трябва да бъде унищожен. Има някъде едно същество, което е било там, когато моята стара жена, Йорна, стана лейди Кловис, когато държеше под властта си Даакон и когато седна на Изумрудения трон. Бил е там, когато властваше демонът, както и сега, когато предводителят е Фадавах. Това същество — човек или дух — това нещо е агентът на Налар, който дирижира войната. Тъкмо това същество търси не завоевание, а унищожение. Тъкмо това същество е това, което не иска да види едната или другата страна да победи, а по-скоро иска страданието да продължи и да загиват невинни. Тъкмо това същество сме длъжни да намерим!
— Подозираш ли, че отново е някой пантатиец? — попита Томас.
— Не мисля — отвърна Накор. — Възможно е, но може и да е човек, или някой тъмен елф, или каквото и да е друго същество. Може и някой дух да е, вселил се в някой като Фадавах. Просто не знам. Но трябва да издирим това същество и да го унищожим.
— Искаш да кажеш, че трябва да отлетим до самото ядро на врага и да се изправим срещу водача им — каза Пъг.
— Да. А това е опасно — отвърна Накор.
Пъг потръпна при спомена за капана, който му беше поставил демонът, онзи капан, който той в своята надменност бе пренебрегнал и който едва не му струваше живота.
— А защо просто не… Не знам — каза Миранда. — Защо просто да не изпепелим всичко на една миля около щаба на Фадавах? Това би трябвало да унищожи въпросното същество, нали?
— Едва ли. — Пъг поклати глава. — Преди години се сразих с друго от съществата на Налар, един обезумял магьосник — Сайди. Неколцина от по-старите храмови жреци знаят случката, защото целта ни бе да овладеем Сълзата на боговете.
— Сълзата на боговете? — повтори Миранда.
— Беше един могъщ артефакт, използван от ишапийците, за да преливат сила от властващите богове. — Погледна Миранда. — Човек можеше да изпепели къщата около Сайди, а той да си стои там и да ти се смее, докато пепелта изстине.
— А как го унищожи? — попита Миранда.
Пъг погледна жена си и каза:
— Не съм.
— Да не искаш да кажеш, че личността, която контролира Фадавах, е същият този Сайди?
— Би могло. Може и да е някой от слугите на Сайди, или друг като него.
— Налар има много агенти — каза Накор. — Повечето не знаят, че служат на Лудия бог. Просто правят неща, които си мислят, че са им нужни.
— Какво трябва да направим? — попита Томас.
— Примамваме агента на Налар да се покаже — каза Пъг.