Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Денят му започваше призори и продължаваше през нощта. Сутрините прекарваше в двореца или в оправяне на проблеми из града. Към обед, ако боговете бяха милостиви, се сриваше в леглото си в дъното на затвора „Новия пазар“ и заспиваше, капнал от умора. Шест-седем часа по-късно го събуждаха.
Беше получил неочаквана помощ от Шегаджиите в издирването на проникналите врагове. Беше натикал зад решетките поне стотина от тях и беше принудил Патрик да вдигне временен склад северно от града въпреки възраженията на принца. Ако Кеш нападнеше — когато Кеш нападнеше, според Даш — кешийците щяха да ги освободят. Но поне щяха да са обезоръжени и извън града.
Притесняваха го тези, които все още бяха в града и въоръжени.
Когато влезе в гостилницата на бившия хан, използвана сега за помещение на полицията, разбра, че се е успал, и попита един от полицаите:
— Колко е часът?
— Удари осем преди петнайсетина минути. Тоя чака тук от час. Не му позволихме да ви събуди.
Полицаят посочи един дворцов паж.
— Какво има? — попита го Даш.
Младежът му връчи бележка и каза:
— Принцът ви вика веднага в двореца, сър.
Даш прочете и примижа. Съвсем беше забравил, че го бяха поканили на вечеря в двореца и той беше приел.
— Ей сега идвам.
Напоследък Патрик го ядосваше повече от обикновено и може би това беше причината да забрави за поканата. Даш разбираше, че принцът е в правото си да постъпва както намери за добре, със или без неговото одобрение, но след като сигурността на града беше негова отговорност, не можеше да приеме онези решения на Патрик, които правеха тази сигурност много по-трудна за осигуряване.
Даш искаше от Патрик определени неща, а да ядосва принца не беше най-добрият начин да ги получи. Трябваше да накара Патрик да разбере колко опасни са нещата точно сега.
Изглежда, не можеше да набие в главата на Патрик, че дори само фактът с наличието на двама кешийски агенти зад стените на двореца е достатъчно сериозен повод за тревога. Даш знаеше, че дядо му щеше да принуди двамата мъже да изпеят имената на всички свои сътрудници от Крондор до падината Оверн. Патрик, от друга страна, проявяваше пълно нехайство, а херцог Руфио смяташе, че след като двамата не са в двореца — единият избягал, а другият в затвора — нещата са под контрол. Даш се чудеше дали се е появил Талвин и какво ли ще е неговото мнение по въпроса. Беше сигурен, че шпионинът на покойния му баща няма да сподели равнодушието на Руфио.
Даде указанията си за нощните набези и назначи Густаф да ръководи най-деликатния от тях — беше започнал да се доверява на бившия наемник заради силното му влияние сред останалите мъже. После яхна коня си и пое към двореца.
Крондор се съвземаше, но Даш го ядосваше до безумие това, че някои, било кешийци или Фадавах, може да се върнат и да развалят цялата работа, която бе успял да свърши. Допреди три години негов дом беше Риланон — тогава дядо му ги беше довел с брат му в Крондор. Оттогава бе поработил известно време за Ру Ейвъри, макар че всъщност си беше останал сътрудник на дядо си. И въпреки всички разумни очаквания, някак неусетно беше започнал да чувства града като свой.
Докато приближаваше двореца, Даш си мислеше, че у него наистина има много от дядо му. Мина покрай двамата стражи на главната порта и те му отдадоха чест. Притича един коняр и пое коня му. Даш бързо се заизкачва по стъпалата покрай стражите, стоящи мирно в преддверието.
Толкова се беше разбързал, че почти тичаше, когато зави към голямата зала. И моментално разбра, че нещо не е наред.
Вратите бяха широко отворени, а на прага стояха двама объркани стражи. Един слуга изхвърча от залата, затича по коридора и се развика.
Даш профуча покрай стражите и видя стенещи от болка или изпаднали в безсъзнание хора. Бяха подредили гигантска трапеза и жонгльорите и артистите трябваше да играят пред целия двор. Принцът, Франси и херцозите Браян и Руфио бяха на почетните места. Даш забеляза празен стол вляво от принца.
Другите маси бяха заети от останалата част от намиращите се тук благородници и по-видни граждани на Крондор. Половината от тях бяха в безсъзнание, отпуснати по столовете си или изпопадали по пода, други или се опитваха да станат, или седяха по местата си и само мигаха.
Даш хукна, прескочи масата и се стовари върху херцог Браян. Франси беше забила глава в масата между баща си и Патрик, а херцог Руфио беше паднал на пода и лежеше по гръб с широко отворени, празни очи. Принцът се беше отпуснал в стола си и се мъчеше да вдиша; очите му бяха широко отворени и разцентровани.
Даш бръкна в устата на принца и Патрик повърна. Младежът повтори същото с Франси и тя също изхвърли всичко, което беше изяла и изпила. Той викна на стоящите наоколо слуги и стражи — гледаха слисано и не знаеха какво да правят: