Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Каквато и да е причината, моля те, внимавай да не ни убият — каза Накор и закрачи до нея. И добави тихо: — И за жена на твоите години твърде много мислиш за неща, които са били преди толкова време.
— Какво?!
Накор я погледна и за пръв път, откакто го познаваше, на лицето му нямаше и сянка от хумор. Изгледа я с изражение, което можеше да се нарече само заплашително, и за миг тя долови силата му. Той каза тихо:
— Миналото може да е ужасно бреме, привързано към теб с несломима верига. Можеш да го влачиш със себе си и непрестанно да се обръщаш назад към това, което те задържа. Или просто да го оставиш и да продължиш напред. Ти избираш. За тези, които живеят столетия, това е много важен избор.
Обърна се и тръгна напред.
Миранда постоя за миг, след което го догони. Този път не каза нищо.
Продължиха между дърветата по западния склон на планините Каластий. Бяха подминали фронтовата линия на няколко мили на юг, където армията на Грейлок се беше укрепила стабилно.
— Случило се е нещо странно — каза Накор. — Грейлок се е окопал на юг, поне така изглеждаше оттам. — Той посочи небето. — Окопал се е, което значи, че очаква контраатака.
— Не знам — отвърна Миранда. — Може би чакат да им пратят припаси до онова рибарско селище, където кацнахме.
— Може би. Но не мисля. — Нощният въздух бе изпълнен с вонята на трупове по бойното поле. — Това е много лошо. Да оставиш мъртвите непогребани е голямо зло.
На север от бойното поле беше вдигнато някакво съоръжение. Отдалече приличаше на укрепление, но щом го приближиха, видяха, че всъщност са големи дървени сгради, свързани с грамадни дървени огради, високи по двадесет стъпки. Около периферията край лагерни огньове седяха мъже.
— Виж — каза Накор. — Не лагеруват наблизо.
— Какво ли е? — попита Миранда, когато приближиха края на прикриващите ги дървета.
— Нещо лошо според мен. Храм, може би.
— Храм на какво?
— Да идем да видим. — Той се огледа. — Натам.
Поведе я през дърветата към група шатри с различни цветове и големина. Промъкнаха се между дебелите стволове и намериха една пролука между два лагерни огъня, където можеха да се промушат, без да привлекат излишно внимание.
Минаха, без никой да ги спре. Накор поведе Миранда през многобройните стоянки, където вече можеха да минат просто за двама души, забързани по някаква работа. Но когато подминаха един по-голям бивак, към тях се запъти някакъв мъж. Главата му беше бръсната, само с един дълъг перчем, вързан отзад на опашка. Косата му беше стегната с пръстен от кост, а лицето му беше покрито с дълбоки белези. Беше гологръд и носеше елек, като че ли от човешка кожа. Панталоните му също бяха от щавена кожа и Накор не си направи труда да ги погледне по-внимателно. Беше едър, мускулест и носеше грамадно извито оръжие — наричаха го „мълниеносец“. Оръжието беше тежко и пригодено да се държи с две ръце, но тоя изглежда можеше да го върти и с една.
Мъжът спря пред Миранда, огледа я доста откровено от глава до пети, след което се обърна към Накор и избоботи:
— Продаваш я на мене.
Накор се ухили.
— Не, не мога.
Мъжът опули очи. Изглежда, беше на ръба да кипне.
— Не? Казваш не на Фустафа!
Накор посочи сградата и отвърна:
— Тя отива там.
Изражението на едрия мъж моментално се промени, той погледна Накор и отстъпи.
— Не питам — рече той, обърна се и побърза да се отдалечи.
— Какво пък беше това? — попита Миранда.
— Не знам — каза Накор. Погледна сградата, на по-малко от стотина крачки от тях. — Но мисля, че искаше да каже да внимаваме там.
— Ще влизаме ли? — попита Миранда.
— Да имаш по-добро предложение? — отговори Накор и закрачи към сградата.
— Не — каза Миранда и забърза след него.
Щом приближиха, и двамата почувстваха някаква странна енергия. Още по-наблизо тя се усили и Миранда каза:
— Чувствам се сякаш имам нужда от баня.
— Ако мъжът ти не възразява, ще се окъпем заедно — каза Накор. — Оттук. — Посочи един отвор в оградата и влязоха.
Сградата представляваше огромен квадрат с малки постройки по страните. В центъра се издигаха шест големи камъка, покрити с всечени дълбоко руни, при чийто вид Миранда стисна зъби.
— Какво е това място?
— Място за призоваване. Място на тъмна магия. Място, от което ще дойде нещо много лошо — каза Накор.
Зърнаха някакво движение в тъмното — в средата на каменния кръг — и тихо се приближиха. Около един голям камък стояха група мъже, всички облечени в черни халати. Зад камъка стоеше друг мъж, с протегнати ръце, и изричаше някакво заклинание към небето.