Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ей, на това му се вика битка — каза Джедоу.
— Какво толкова! Стоиш на място и колиш.
— Също като на Кошмарния хребет.
Ерик посочи към противника.
— Не са особено умни, но са безстрашни.
— Мислех си… — каза Джедоу. — Знаем, че онези, с които се бихме преди, бяха под влиянието на някакво заклинание, демон или каквото щеш, според мълвата, и че затова се пръснаха след битката при Хребета, но оттогава като че ли нищо не са научили.
— Разбирам те — отвърна Ерик. — По всичко, което знаем за Фадавах, очаквах нещо по-различно. Той трябва вече да е разбрал, че няма да го преследваме. — Изтри с длан лицето си, сякаш можеше да изтрие и умората.
Уилкс се върна и докладва:
— Капитане, граф Ричард очаква доклада ви и ми каза да ви предам, че обозът пристигна.
— Добре — каза Ерик. — Бях започнал да се безпокоя. — Обърна се към Джедоу: — Освободи хората в „диамантите“ и да им донесат храна.
— Слушам, сър — каза Джедоу и отдаде небрежно чест.
Ерик огледа за миг трите позиции. Щитовете бяха пострадали, както беше очаквал, но от тях имаше достатъчно в запас. Копията обаче бяха почти на привършване. Той се обърна към един войник.
— Джонсън, вземи един взвод и отидете на юг в горите край пътя. Насечете пръти, които можем да използваме за дълги копия. — Войникът отдаде чест и по изражението му Ерик разбра, че в този момент не му се иска да прави нищо друго, освен да хапне и поспи… но по време на война малцина получават това, което им се иска.
Ерик знаеше, че нямат върхове за копия, но наострените и вкоравени на огън пръти щяха да задържат конницата на разстояние. В обоза трябваше да има и друго въоръжение — части за катапулти, масло и дървени укрепления. Започна да изпитва увереност, че ще успее да задържи позицията. До този момент не беше и помислял за настъпление — не и след като бе изпратил цялата си конна част към Крондор.
Влезе в командната шатра и попита графа:
— Как е ръката, сър?
— Добре — отвърна Ричард и се усмихна. — Знаеш ли защо закъсня обозът?
— Чудех се — призна Ерик, докато си пълнеше с халбата с ейл от каната на масата.
— Леланд ги принудил да отбият от пътя — каза Ричард, — за да стигне по-бързо до Крондор. Някои от фургоните затънали в калта и им трябвало половин ден да ги измъкнат.
— Е — засмя се Ерик, — предпочитах да дойдат вчера, но след като е трябвало да закъснеят, добре поне че е по тази причина. Боях се, че са попаднали на засада.
Донесоха вода и кърпи и Ерик се уми. Един слуга донесе и чиста туника и Ерик се преоблече, и седна с графа. Напрежението от тежкия ден полека започна да се отцежда от него и ейлът му помогна да се отпусне.
Поднесоха храна и въпреки лагерната оскъдица тя се оказа топла и засищаща, а хлябът — прясно изпечен. Ерик отхапа голям залък от горещия, дъхав хляб и като преглътна, каза:
— Хубавото на отбраната е, че готвачите имат време да напалят фурните.
Граф Ричард се засмя.
— Чудех се дали изобщо има нещо хубаво в цялата тази работа, но ти го намери!
— За съжаление, това май е единственото хубаво нещо, което може да се изтръгне от тази ситуация — каза Ерик. — Бих заменил всичкия топъл хляб на света срещу това да съм пред портите на Илит, готов да щурмувам града с армията ни.
— Казват, че можеш да правиш каквито си искаш планове, но че всичките рухват, когато първите части на армията ти се сблъскат с врага.
— Опитът ми показва, че е точно така.
— Истински великите командири могат да импровизират. — Ричард погледна Ерик — Като теб.
— Благодаря, но съм далеч от представата за велик пълководец.
— Подценяваш се, Ерик.
— Исках да бъда ковач.
— Наистина?
— Наистина. Бях чирак при един пияница, който дори не записа името ми в гилдията, иначе сигурно щяха да ме преместят от Даркмоор преди да убия брат си. — Разказа накратко как беше станал войник, от убийството на Манфред в пристъп на гняв заради изнасилването на Розалин, момичето, което беше като родна сестра за Ерик, след това — за съда и осъждането му на смърт. Разказа му как бе измъкнат от затвора от Боби дьо Лунвил, лорд Джеймс и Калис, както и за пътешествието до Новиндус.