Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Как? — попита Миранда.
— Аз — каза Пъг. — Аз трябва да бъда стръвта. Истинският господар на Фадавах трябва да знае, че в един момент ще се задействам. Правил съм го в миналото. И можем да приемем, че ме очаква някаква изненада в случай, че се намеся.
— Не! — заяви Миранда. — Последния път, когато те подтикнах да действаш преждевременно, едва не се уби. Оттогава се отказах да тръшкам врати и да марширувам из стаите. Нека първо да подушим наоколо.
— Аз душих, когато бях във вражеския лагер — още когато бях в Новиндус с Калис и приятелите му, и стоях близо до Изумрудената кралица — каза Накор. — Не можах да разбера кой дърпа конците. Пъг е прав. Трябва да намерим начин да принудим тази особа или същество, или дух, или каквото е, да се разкрие само.
— Не! — възрази Миранда. — И ще продължавам да казвам „не“, докато не ти го избия от главата. — Стана. — Аз също съм се промъквала зад вражески фронтове. Нека двамата с Накор да го направим още веднъж. Можем да отидем при армията на Грейлок и знам, че ще можем да се промъкнем в лагера. Нека да се приближа до Фадавах и да видя каквото успея да видя. Ако не открием нищо, ще се съглася да се включиш и да ги оставиш да хвърлят всичко срещу теб. Но не искам да рискуваш. Ясно? — Погали Пъг по лицето.
— Горещият ти нрав ще те убие — предупреди я той.
— Мога да го удържам, когато трябва.
Пъг погледна Накор и каза:
— Искам от теб да й кажеш, когато стане твърде опасно и е време да се върнете тук. — Погледна Миранда. — И искам ти да ми обещаеш, че ще го слушаш и че когато той ти каже, ще се транспортираш обратно в тази стая.
Двамата се съгласиха и Пъг каза:
— Това не ми харесва повече от собствената ми идея. — Целуна Миранда и добави: — В такъв случай е добре да тръгнете веднага, докато там още е тъмно.
Миранда протегна ръка.
— Накор, къде трябва да идем?
— Последното, което чух, е, че Грейлок е някъде на юг от Квесторско око.
— Знам едно село на брега. Ще ни транспортирам там, после можем да прелетим над брега.
— Аз ще поспя — каза Риана. — Събудете ме, когато се появи някой, достоен да се бия с него.
— Момент, моля — каза Накор. Пъг и останалите усетиха как спомените им отново се затвориха, скривайки знанието за Налар, след което мистичната преграда се смъкна.
— Лек сън, приятелко — рече Томас и драконката в човешко тяло напусна стаята.
Миранда хвана ръката на Накор и двамата изчезнаха. Пъг и Томас останаха сами.
Томас свали златния си шлем и го постави на писалището на Пъг.
— Е, приятелю, не ни остава нищо, освен да чакаме.
— Не съм много гладен, но трябва да хапнем — каза Пъг. Стана и поведе приятеля си към кухнята.
— Гледай скоро да ни приземиш! — извика Накор. — Ръцете ми отмаляха.
Хвърчаха източно от пътя, точно над короните на дърветата, като Накор висеше от тоягата си, а Миранда я държеше под себе си, докато летеше. Бяха спрели в едно рибарско селце близо до Квесторско око. Оказа се пусто. Миранда беше вдигнала Накор и беше прелетяла над пътя, на известно разстояние от няколкото лагера, а после беше завила на север. Бяха прелетели над лагери от двете страни, профучаха и над едно голямо укрепление, което озадачи Накор. Разбираше, че се е случило нещо значително, та Грейлок да спре марша си на север.
Миранда се сниши и пусна тоягата на Накор. Той тежко тупна на земята.
— Прощавай — каза му тя, след като кацна. — Заболяха ме китките.
— Когато каза, че можем да летим заедно, помислих, че имаш някакво заклинание, с което ще ни пренесеш — рече Накор, след като се изправи и изтупа прахта от себе си. — Тоягата за малко да ми счупи главата.
— Е, ако я беше оставил, както ти казах, нямаше да се случи. — Никакво съчувствие.
Накор се засмя.
— Страхотна майчица ще стане от теб някой ден.
— Не, докато с Пъг не се уверим, че светът е по-сигурно място, отколкото сега.
— Да си жив е рисковано — каза Накор, докато си оправяше халата и вдигаше тоягата. — Да видим сега как ще се промъкнем във вражеския лагер.
— Ти как предлагаш?
— Както правя винаги: правя се на тукашен. Ти само стой зад мен и… а, и още нещо…
— Какво?
— Гледай да не избухваш.
Миранда се навъси.
— Не избухвам!
Накор се ухили.
— Ето, току-що го направи.
— Непоносим дребосък! — каза тя, дръпна се от него и тръгна.
— Миранда!
— Какво! — извика тя и погледна през рамо.
Накор побърза да я настигне.
— За жена с твоя опит понякога се държиш съвсем детински.
Миранда стисна устни, после каза:
— Не ме познаваш, Накор. Може да си бил първият мъж на майка ми, но нищо не знаеш за мен. Не знаеш какво беше детството ми. Не знаеш какво е да те отгледат имперски агенти. Ако се държа детински, може би е защото не съм имала детство.