Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Убиецо на Дракона - каза едната от коленичилите Айад. Плачеше. Колко слаби бяха тези шараи. - Видяхме, че падна…
- Как мога да падна? Имате пророчества, нали?
Жената се обърна към другата Айад.
- Те казват, че ще се биеш, Убиецо на Дракона. Но…
- Съберете пет юмрука тролоци от задните линии. - Могедиен се обърна към командира на резервната част. - И ги пратете нагоре по реката при руините.
- При руините? - попита мъжът. - Там са само бежанците от Кемлин.
- Точно така, глупако. Бежанци - деца, старци, жени, които търсят мъртвите си. Не могат да се противопоставят. Кажете на тролоците да започнат да ги избиват. Враговете ни са слаби. Една такава атака ще ги принуди да разбият отбраната и да се притекат на помощ, докато истинските воини просто биха ги оставили да измрат.
Офицерът кимна и тя видя одобрението, изписало се на лицето му. Приемаше я като Демандред. Добре. Мъжът затича да се разпореди.
Изстрелите на драконите отекнаха в далечината.
- А защо никой от нашите Айад не е отишъл да премахне онези оръжия? - попита Могедиен.
Коленичилите пред нея Айад наведоха глави.
- Останахме само десетина, Вайлд.
- Това не е довод.
Взривовете спряха. Може би някой от останалите Властелини на ужаса на М’хаил бе решил проблема с драконите.
Настръхна, щом командирът на шараите закрачи към един мърдраал. _Мразеше_ да е на открито така. Трябваше да остане в сянка, да остави други да водят битките. Само че никога нямаше да позволи да кажат, че когато положението е наложило намесата й, е била твърде уплашена, за да…
Портал разцепи въздуха зад нея и няколко шараи извикаха. Могедиен се обърна и зяпна изумена нещо, което приличаше на тъмна пещера. И в нея имаше дракони!
- Огън! - изрева глас.
- Затвори портала! - викна Талманес и отворът във въздуха се затръшна.
- Това е една от идеите на лорд Мат, нали? - изрева Дерид, застанал до Талманес, докато драконите презареждаха. Двамата бяха запушили ушите си с восък.
- Как се сети? - ревна му Талманес.
Щом драконите бяха уязвими при стрелба, какво правиш? Стреляш с тях от скрита позиция.
Талманес се усмихна, щом Неалд отвори следващия портал пред десет дракона. Това, че много от драконовите талиги бяха толкова разнебитени, че не можеха да вървят, не значеше нищо, след като човек можеше да отвори пред тях портал и да стреля където си иска.
Този се отвори към няколко юмрука тролоци, въвлечени в свиреп бой срещу Бели плащове. Няколко Твари на Сянката извърнаха с ужас очи към драконите.
- Огън! - извика Талманес и махна с ръка надолу за сигнал, ако някой от мъжете не е успял да го чуе.
Димът изпълни пещерата и взривовете отекнаха през восъка, запушил ушите му, когато драконите отскочиха назад и изхвърлиха буря от смърт към тролоците. Изстрелите пометоха юмруците и оставиха разкъсани димящи трупове. Белите плащове завикаха ликуващо и вдигнаха мечовете си.
Неалд бързо затвори портала и драконирите презаредиха оръжията. След това Неалд направи над тях портал, обърнат надолу, за да проветри пещерата, и изхвърли дима някъде далече във въздуха.
- _Усмихвате_ ли се? - попита удивен Дерид.
- Да - каза доволно Талманес.
- Кръв и кървава пепел, лорд Талманес… Усмивката ви е ужасна. Май трябва да се усмихвате по-често.
Талманес се ухили, а Неалд отвори следващия портал към поста на хълма Дашар, където Алудра стоеше с далекоглед и няколко съгледвачи и решаваше коя да е следващата цел. Изрева позицията, а Неалд кимна и се подготвиха за следващия залп.
Глава 42
Невъзможности
Авиенда имаше чувството, че самият свят се пропуква, разпада се, че нещо го _поглъща_.
Мълниите, които падаха над долината на Шайол Гул, вече не бяха под контрол. Нито от Ветроловките, нито от никого. Избиваха Твари на Сянката, както и бранители. Непредсказуемо. Въздухът миришеше на огън, на изгоряла плът и още нещо - чиста, ясно доловима миризма, която тя бе започнала да разпознава като миризмата на удар от мълния.
Авиенда се движеше като самия вятър и се мъчеше да остане пред Грендал, която мяташе към нея лъч след лъч нажежен до бяло белфир. С всеки изстрел земята _тръпнеше_. Черни резки плъзваха по скалите.
Почти всички защитници на долината бяха паднали. Хората, които все още не се бяха изтеглили към пътеката нагоре към планината, ги унищожаваха Мракохрътите.
Земята се разтресе и Авиенда се олюля. Група тролоци изригна от ветровитите сенки с ръмжене. Съществата не я видяха, а се обърнаха и нападнаха нещо друго… Други тролоци? Биеха се едни други.