Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Май му е време вече”, помисли Грейди и си пое дъх. Утрото щеше да настъпи всеки момент, макар околността да бе помръкнала от гъстата облачна пелена.
Щеше да изпълни заповедта, да го изгори дано. Но ако Каутон оцелееше от битката долу край реката, щеше да му каже няколко думи. Сурови думи. Човек като Каутон, от простолюдието, не можеше да прахосва така живота на хората.
Вдиша дълбоко още веднъж и започна да заприда портал. Отвори го в онова село, откъдето бяха дошли хората предния ден. Не знаеше защо трябва да го направи. Селото беше обезлюдено, за да се събере групата, сражавала се тук. Едва ли беше останал някой. Как го беше нарекъл Мат? Хиндерстап?
От портала с рев изригнаха хора, вдигнали високо сатъри, вили, ръждясали мечове. С тях дойдоха още войници от Бандата, като стотината, които се бяха били тук преди. Само дето…
Само дето на светлината на огньовете на Властелините на ужаса лицата им бяха _същите_ като на сражавалите се тук бойци… бойците, които бяха загинали.
Грейди зяпна връхлитащите хора. Бяха _съвсем_ същите. Същите стопанки, салджии и ковачи, съвсем същите. Беше видял как загинаха… а сега се връщаха.
Тролоците сигурно не можеха да различат едно човешко същество от друго, но тримата Властелини на ужаса го видяха… и разбраха, че хората са същите. И се стъписаха. Единият зарева, че Тъмния ги бил изоставил, и започна да засипва хората със сплитове.
А хората просто настъпваха без страх, въпреки че ударите на Силата пръсваха във въздуха много от тях. Връхлетяха срещу Властелините на ужаса и ги посякоха със земеделски сечива, сатъри и ножове. Докато тролоците се сетят да атакуват, Властелините бяха избити. Вече можеше да…
Грейди се отърси от изумлението си. Сбра силата си и унищожи яза, запушил дефилето.
И реката потече свободна.
Глава 41
Усмивка
- Каутон е върнал драконите в боя - каза Джонет, докато се мъчеше да види през пушеците. - Чуйте ги!
Над Височините отекваха глухи гърмежи. Певара се усмихна. С Андрол, Джонет, Имарин и Канлер се бяха присъединили към Логаин и другите Аша’ман, заедно с обвързаните с тях няколко Айез Седай. Стояха на ръба на стръмния склон срещу хълма Дашар, на половин миля от мястото, където лежеше обезглавеният труп на Демандред.
Над Височините отекна нов залп драконов огън.
- Драконите няма да издържат дълго, след като хората на Таим се смесиха с шараите - каза Певара. - Драконирите не могат да се защитят от преливащи, а много лесно ще ги открият по гърмежите.
- Каутон няма друг избор - отвърна Андрол. - Вече не може да държи нищо в резерв.
- Ашамани! - Логаин закрачи към тях през дима, Габрел бе до него. - Време е да тръгваме.
- Драконите ли ще защитим? - попита Андрол.
Десетки грохнали от умора Аша’ман се вдигнаха на крака около тях и се обърнаха към Логаин.
- Не. Ще тръгнем на запад.
- На запад? - Певара скръсти ръце. - Това е _извън_ битката!
- Там вашата Амирлин се би с Таим - каза Логаин, обърна й гръб и се загледа на запад. - Земята там, както и много от шараите, бяха погребани под кристал. Искам всеки Аша’ман, войник и Вречен, комуто не съм дал друга изрична заповед, да започне да търси. Има…
Земята се разтърси със злокобен тътен и Певара се олюля. Андрол я подхвана под мишницата, макар тя да усети умората му по връзката - бе не по-малка от нейната. Не им беше останала много сила.
Щом трусът затихна, Логаин продължи:
- Някъде там, в онази грамада от кристали, има златен скиптър. Казват, че Таим го държал, когато Егвийн ал-Вийр го надви. Ще го намерим. Ако някой от вас го види, _да не го пипа_. Повикайте ме.
И закрещя заповедите си на следващата група Аша’ман. Андрол се загледа след него, докато се отдалечаваше, и Певара долови разочарованието му.
- Ако онзи скиптър е ангреал или ша-ангреал, може да ни е от огромна полза - каза Имарин.
- Може би - отвърна Певара. - Според мен обаче драконите имат повече нужда от защита, отколкото ние от пръчката. _Кълна се_, има нещо в звука на онзи рог. Трябва веднага да атакуваме, а не да търсим бойна плячка…
- Другите Аша’ман могат да го направят - заяви Андрол. - Ние не сме длъжни.
- Какво? - попита намръщено Канлер. - Няма да се подчиниш?
- Няма - отвърна Андрол. - Той каза, че е за мъжете, които нямат други заповеди. Ние имаме. Още в началото на битката ни каза да си отваряме очите за лакеи на Таим и да се справим с тях.
- Не съм сигурен, че помни онази заповед, Андрол. - Имарин се потърка по брадичката. - И не знам дали дори ако я помни, би искал да я изпълним. Изглежда решен на всяка цена да намери онзи скиптър.