Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
И старата огиерка изчезна сред дървесата.
Андрол погледна Певара. Усещаше задоволството й по връзката, макар лицето й да остана спокойно.
- Добре се справи - каза тя. - Планът беше чудесен.
Кимна доволна и двамата напуснаха стеддинга през невидимата преграда, отделяща ги от Силата. Андрол беше толкова уморен, че едва можеше да мигне, но без никакво усилие сграбчи сайдин, както прегладнял човек посяга за комат хляб, макар да бе останал без него само за няколко минути.
Почти съжали за това, което бе причинил на Донало и другите. „Отдъхни си добре тук, приятелю - помисли и погледна през рамо назад. - Може би някой ден ще намерим начин да те освободим от затвора, в който са оковали ума ти.”
- Е? - попита задъхано притичалият към тях Джонет.
- Стана - отвърна Андрол.
Излязоха от дърветата над Мора и руините извън стеддинга, в района, където бежанците от Кемлин събираха ранени и оръжия.
Беше пълен с тролоци.
И чудовищата избиваха наред.
Авиенда коленичи над тялото на Руарк.
Мъртъв. Беше убила _Руарк_.
„Вече не беше той - каза си. - Грендал го е убила. Сплитът й все едно го е изгорил отвътре. Това е просто черупка.”
Беше просто…
Беше просто…
Беше просто…
„Сила, Авиенда.” Решимостта на Ранд я изпълни, излъчена по връзката в онова кътче в ума й. Тя вдигна глава и усети как умората я напусна, всички разсейващи неща изчезнаха.
Грендал се сражаваше срещу Амис, Талаан, Аливия и Кацуан… и печелеше. Сплитове свистяха и огряваха прашния въздух, но идващите от Кацуан и другите бяха все по-слаби. По-защитни. Буря от мълнии запада около Амис и я събори. До Грендал Сашале Ендърли потрепери и се свлече на земята. Сиянието на Единствената сила вече не я обкръжаваше. Грендал я беше изтощила, извличайки толкова много.
Авиенда се надигна. Грендал беше могъща и лукава. Беше _изключително_ добра в пресичането на сплитовете във въздуха, още докато ги оформяха.
Тя вдигна ръка настрани и запреде Огън, Въздух и Дух. Бляскаво нажежено копие от светлина и огън се появи в ръката й. Авиенда приготви още пет сплита на Дух и връхлетя.
Барабанният тътен на тресящата се земя придружи стъпките й. От небесата се спусна кристална мълния и замръзна във въздуха. Хора и зверове нададоха вой, щом Мракохрътите стигнаха до последните редици, бранещи пътеката нагоре към Ранд.
Грендал видя Авиенда и започна да сплита белфир. Авиенда посече сплита от въздуха с поток на Дух. Грендал изруга и запреде отново. Авиенда удари отново и посече сплита на две.
Кацуан и Талаан хвърлиха огнени взривове. Един от пленените айилци се хвърли пред Грендал и умря с крясък, щом пламъците го погълнаха.
Авиенда затича бързо, стиснала копието от светлина. Спомни си първия си бяг, изпитанието преди да я вземат при Девите. В онзи ден бе усещала вятъра зад себе си, как я тласкаше напред.
Сега нямаше вятър. Но чуваше виковете на воините. Айилците, които се биеха там, сякаш я тласкаха напред. Самият звук сякаш я носеше към Грендал.
Отстъпницата направи сплит преди Авиенда да успее да се спре, мощен сплит на Земя под краката й.
И Авиенда скочи.
Земята изригна, камъни полетяха нагоре и взривът я изхвърли напред във въздуха. Камъни раздраха краката й и във въздуха около нея плисна кръв. Стъпалата й бяха раздрани, кости се кършеха, краката й горяха.
Тя стисна копието от огън и светлина с две ръце. Бурята от камъни фучеше. Полата й се разкъса на дрипи.
Грендал погледна нагоре и зяпна. Щеше да Отпътува с Вярната сила. Авиенда го знаеше. Отбягвала беше този начин да Отпътува досега само защото трябваше да докосне спътниците си, за да ги вземе със себе си, а не искаше да ги остави.
В краткия миг, в който увисна във въздуха, Авиенда срещна погледа на Сенкодушната и видя ужаса в очите й.
Въздухът започна да се изкривява.
Копието й се заби в ребрата на Грендал.
И двете изчезнаха.
Глава 43
Поле от стъкло
Логаин стоеше сред поле от стъкло, стиснал ръце зад гърба си. Битката по Височините бушуваше. Шараите, изглежда, отстъпваха под атаката на армиите на Каутон, а съгледвачите му току-що бяха донесли, че Сянката е понесла тежко поражение.
- Май няма да им трябваш повече - каза му Габрел, след като съгледвачите му се оттеглиха. - Тъй че беше прав.
По връзката потече недоволство и дори разочарование.
- Трябва да мисля за бъдещето на Черната кула - каза Логаин.
- Не мислиш за бъдещето й - отрони тя тихо, почти заканително. - Мислиш как да станеш сила в тези земи, Логаин. Не можеш да скриеш чувствата си от мен.