Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Не се изненада. Не беше необичайно тролоци да се бият помежду си, ако не бяха под здравата власт на Безоките. Но каква бе тази странна мъгла?
Авиенда се надигна и затича към близкия склон. Може би отгоре щеше да засече местоположението на Грендал.
Стигна върха и се озова пред нещо невъзможно - огромен скален къс, който се рееше във въздуха, без нищо, което да го крепи. Беше се изтръгнал от земята и се бе издигнал тук.
Из цялата долина имаше подобни невъзможни неща. Няколко бягащи домански конници препуснаха в галоп през скалист участък и скалата се закъдри на вълнички като вода и четиримата мъже потънаха в нея и изчезнаха заедно с конете. Гъста мъгла бе започнала да навлиза в долината от едната страна. И хора, и тролоци бягаха от нея с писъци.
Лъч белфир изригна през потеклия скален къс и мина само на педя от главата й. Авиенда ахна и се хвърли по корем на земята. Чу дращене наблизо, превъртя се и приготви сплит.
Амис - облеклото й на Мъдра бе почерняло и опърлено, а едната й страна бе почервеняла - притича и се присви до нея.
- Виждала ли си Кацуан или другите?
- Не.
Амис изруга, после каза:
- Трябва да нападнем Сенкодушната. Едновременно. Ти заобиколи отдясно. Аз ще тръгна наляво. Като усетиш преливането ми, включи се. Заедно сигурно ще можем да я свалим.
Авиенда кимна. Станаха и се разделиха. Някъде тук се биеше подбраният екип на Кацуан. Талаан, Ветроловка, успяла някак да се добере до Заклетите в Дракона. Аливия, бившата дамане. Те, заедно с Амис и Авиенда, бяха едни от най-могъщите преливащи на страната на Светлината.
Посоката на белфира поне издаваше донякъде къде трябва да е Грендал. Авиенда заобиколи течащата скала - белфирът я беше пронизал, без да я унищожи напълно. Все повече я безпокояха каменните късове, издигнали се безразборно из долината. Беше мехур на злото, само че в много по-голям мащаб. Докато се промъкваше, чу глух звук, наподобяващ барабанен тътен, идващ откъм планината. Огледа се и видя нещо невероятно: долината бе започнала да се разлиства с нова зеленина. Голата доскоро земя ставаше яркозелена, растенията сякаш се гърчеха нагоре и избуяваха.
Буйната зеленина изригваше на петна по цялата долина. Белите и черни облаци горе се завихриха, бяло на черно, черно на бяло. Изтрещя мълния и _замръзна_, щом удари земята. Невероятно, мълнията като че ли се беше превърнала във висок стъклен стълб с назъбена форма - и вече не блестеше.
Облаците горе образуваха фигура, която й се стори позната. Черно на бяло, бяло на черно…
„Това е символът - осъзна тя смаяна. - Древният символ на Айез Седай.”
Под този знак… той ще властва.
Авиенда се вкопчи здраво в Единствената сила. Онзи барабанен звук беше самият той, някак. Избуялият наоколо живот беше той. Тъмния раздираше земята, а Ранд я съшиваше отново.
_Трябваше_ да продължи да се движи. Затича приведена, като използваше новоизрасналите растения за прикритие. Бяха се появили точно където й трябваха, за да я скрият. Случайност ли беше? Реши да повярва в обратното. Усещаше го - в онова кътче в ума си. Сражаваше се като истински воин. Битката му й даде сила и тя се опита да му върне същото.
Решителност. Доблест. Слава. „Бий се, заслон на сърцето ми. Бий се.”
Най-после видя Грендал. Отстъпницата все още бе заобиколена от слугите си под Принуда и си разменяше убийствени потоци от Единствената сила с Кацуан и Аливия. Авиенда спря и загледа как трите се засипват с огнени взривове, секат с Дух сплитовете си, разкъсват въздуха с горещина и хвърлят още сплитове толкова бързо, че тя почти не можеше да различи какво става.
Глождеше я да се притече на помощ, но Амис беше права: ако двете атакуваха заедно, особено докато Грендал бе заета, имаха по-добър шанс да я убият. Стига Кацуан и Аливия да можеха да удържат, изчакването беше по-добрият избор.
Можеха ли да удържат обаче? Кацуан беше могъща, по-силна, отколкото Авиенда си беше мислила. Украшенията в косата й със сигурност включваха ангреали и тер-ангреали.
Пленничките на Грендал лежаха изтощени на земята. Сарийн беше паднала на колене и зяпнала напред с празни очи.
Кацуан и Аливия като че ли не се притесняваха, че може да наранят пленничките. Бяха прави. И все пак дали Авиенда не можеше някак…
Високият храст до нея се раздвижи.
Авиенда се обърна мълниеносно, без да мисли, и запреде Огън. Изгори нападателя с черното було миг преди копието му да се забие във врата й. Оръжието поряза рамото й, когато мъжът се олюля и рухна напред. Ударът й бе прогорил в гърдите му дупка, голяма колкото юмрук.