Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Лорд Каутон! - извика Тина и посочи на юг.
В далечината, откъм река Еринин, блесна светлина. Мат избърса чело. Това не беше ли…
Портали в небето. Десетки. И през тях се изсипаха летящи то’ракен, понесли фенери. Огнени стрели заваляха по тролоците в прохода. То’ракен прелетяха в боен строй над брода и коридора отвъд него.
През грохота на битката Мат чу звуци, които трябваше да са смразили кръвта на враговете. Стотици, хиляди рогове прогърмяха в нощта бойния си зов. Барабани забиха в гръмовен ритъм и той ставаше все по-силен, и тътенът на стъпки - на хора и на животни - се сля с него, докато настъпваха бавно към Височините в тъмното. Никой не можеше да ги види в предутринния мрак, но всички на бойното поле разбраха кои са.
Мат изкрещя от радост. Можеше вече да види ходовете на сеанчанците в ума си. Половината им армия щеше да настъпи право на север от Еринин, да се слее с притиснатата войска на Елейн при Мора и да съкруши тролоците, напиращи към Шиенар. Другата половина щеше да възвие на запад покрай блатата към западната страна на Височините и да разбие тролоците в коридора откъм тила.
Сред падащата градушка от стрели запращяха ярки светлини - дамане правеха повече светлина, за да може армията им да вижда - зрелище, с което Илюминаторите биха се гордели! Земята се разтресе, щом огромната армия на Сеанчан тръгна в марш през Полето на Мерилор.
Небесен гръм разтърси въздуха откъм десния фланг на Мат на Височините - още по-силен гръм. Талманес и Алудра бяха поправили драконите и стреляха право от пещерата през портали по армията на Шара.
Почти всички фигури вече бяха на местата си. Имаше още само една дреболия, за която трябваше да се погрижи преди последното хвърляне на заровете.
Войските на Мат натиснаха напред.
Джур Грейди опипа с пръсти писмото от жена си, пратено с Андрол от Черната кула. Не можеше да го чете в тъмното, но все едно - нали можеше поне да го държи. Беше запомнил думите наизуст.
Наблюдаваше този каньон, на десетина мили на североизток по река Мора, където Каутон го бе поставил на позиция. Бойното поле на Мерилор бе далеч.
Не се сражаваше. Светлина, беше трудно, но не взимаше участие в боя. Гледаше и се стараеше да не мисли за горките хора, загинали, докато бранеха реката тук. Мястото беше идеално - тук Мора минаваше през тесен каньон, където Сянката можеше да спре реката. И я беше спряла. О, пратените от Мат мъже се бяха _опитали_ да изтласкат Властелините на ужаса и шараите. Защо ги беше пратил на такава глупава задача! Гневът към Каутон тлееше в гърдите на Грейди. Всички твърдяха, че е добър пълководец. А беше направил това!
Е, щом беше гений, защо бе изпратил петстотин прости хорица от едно планинско село в Муранди да бранят тази река? Да, Каутон също така беше пратил и стотина войници от Бандата, но това изобщо не беше достатъчно. Бяха измрели, след като задържаха реката за няколко часа. В каньона имаше стотици и стотици тролоци и няколко Властелини на ужаса!
Е, тези хорица бяха избити до крак. Светлина! Имало беше _деца_ между тях. Селяците и малкото войници се бяха сражавали добре, опазиха каньона много по-дълго, отколкото Грейди би помислил, че е възможно, но бяха паднали. А на него му бяха заповядали да не им помага.
И сега Грейди изчакваше в тъмното над стените на дефилето, скрит между скалите. На стотина крачки от него се движеха тролоци със запалени факли, за да могат Властелините на ужаса да виждат. Те също бяха над стените на дефилето, откъдето можеха да виждат реката долу - станала вече на езеро. Тримата Властелини на ужаса бяха откъртили огромни късове от скалните стени и бяха направили с тях каменна преграда, която запушваше реката.
Това беше пресушило Мора при Мерилор и бе позволило на тролоците да я прехвърлят с лекота. Грейди можеше да отвори този бент за миг - удар с Единствената сила щеше да го разбие и да освободи реката от тесния каньон. До този момент не беше посмял. Каутон му бе заповядал да не напада, но и без това нямаше да може да надвие сам трима силни Властелини на ужаса. Щяха да го убият и отново да запушат реката.
Погали с пръсти писмото от жена си и се приготви. Каутон му бе заповядал да отвори портал на разсъмване до същото онова село. Това щеше да разкрие Грейди. Не знаеше каква е целта на тази заповед.
Водата долу отдавна беше заляла труповете.