Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„С хората ми е свършено. О, Светлина. Горките ми войници.” Виждаше около себе си само смърт и отчаяние. Каретата пики на Андор и Кайриен се бяха огънали, след като бяха понесли ужасни жертви. Тук-там мъжете се държаха на малки групи, много от тях се разпръсваха и побягваха в паника за живота си.
- Стойте! - извика Елейн. - Стойте с кралицата си!
Още бягащи мъже спряха, но не се връщаха да се бият.
Какво да направи?
Да влезе в бой.
Атакува първия тролок, който й попадна пред очите. Направи го с меча, макар едва преди няколко мига да си беше помислила, че ще е безпомощна. И беше точно така. Съществото с глиганската глава дори се изненада, като видя, че замахва към него.
За щастие Биргит беше с нея и простреля звяра в ръката, когато той развъртя оръжието си да я посече. Това спаси живота й, но не можа да убие проклетата твар. Конят й - зает от един от гвардейците й - заподскача настрани, за да попречи на тролока да я посече, докато тя се опитваше да го прониже. Мечът просто не се движеше натам, накъдето искаше тя. Единствената сила беше много по-съвършено оръжие. Щеше да прибегне до нея, ако се наложеше, но засега трябваше да се бие.
Не й се наложи да се мъчи дълго. Заобиколиха я войници, свалиха звяра и я опазиха от други четири, тръгнали към нея. Елейн изтри потта от челото си и се изтегли назад.
- Какво беше _това_? - извика препускащата до нея Биргит и пусна стрела към един тролок, преди той да убие един от войниците. - Кълна се в ноктите на Ратлиф, Елейн! Мислех, че глупостта ти все пак има граници.
Елейн вдигна високо меча. Наоколо завикаха мъже:
- Кралицата е жива! За Светлината и Андор! Стойте с кралицата!
- Как би се почувствала - каза тихо Елейн, - ако видиш, че кралицата ти се опитва да убие тролок с меч, докато ти бягаш?
- Ще си помисля, че веднага трябва да се преселя в друга страна - сопна се Биргит, докато пускаше нова стрела. - Някъде, където монарсите имат поне капка ум в главата.
Елейн изсумтя. Биргит можеше да приказва каквото си ще, но маневрата подейства. Групата, която бе събрала около себе си, започна да расте, разпростря се от двете страни и се стегна в бойна линия. Елейн държеше меча високо, викаше и - след миг колебание - сътвори със сплит бляскаво знаме на Андор, което заплющя във въздуха и Червения лъв огря нощта.
Това щеше да привлече огън от Демандред и преливащите с него, но мъжете й имаха нужда от маяк. А тя щеше да отбие атаките, ако дойдеха.
Не дойдоха и Елейн препусна по бойните редици, и викаше думите, които вдъхваха надежда на хората й:
- За Светлината и Андор! Кралицата ви е с вас! Стойте и се бийте!
Мат препусна с грохот по билото на Височините с останките от огромната доскоро армия и натисна на югозапад. Тролоците се бяха струпали отпред от лявата страна, войската на шараите - отдясно. Срещу врага бяха героите на Рога, Пограничници, Карийд и хората му, огиерите, стрелците на Две реки, Белите плащове, геалданци и майенци, наемници, Тина и нейните Заклети в Дракона бежанци. И Бандата на Червената ръка. Неговите.
Помнеше, в онези спомени, които не бяха негови, че бе предвождал много по-могъщи сили. Армии, които не бяха раздробени, полуобучени, ранени и изтощени. Но, Светлината да му е на помощ, никога не се беше чувствал толкова горд. Въпреки всичко, което се беше случило досега, хората му подеха виковете за атака и се хвърлиха в битката с подновен жар.
Смъртта на Демандред му даде шанс. Усещаше устрема на войските и инстинктивния ритъм на боя, отекващ през тях. Точно този момент беше търсил. Това беше картата, на която бе чакал да заложи всичко, което имаше. Десет към едно беше шансът все още, но армията на Шара, тролоците и Чезнещите бяха обезглавени. Без пълководец, който да ги поведе. Различните части действаха несъгласувано под командата на Чезнещи и Властелини на ужаса.
„Трябва да внимавам с шараите - помисли Мат. - Сигурно имат пълководци, които ще възстановят командването.”
Сега обаче трябваше да удари здраво и мощно. Да изтласка тролоците и шараите от Височините. Долу тролоците запълваха коридора между блатата и Височините и натискаха здраво защитниците при речното корито. Смъртта на Елейн се беше оказала лъжа. Войските й бяха изпаднали в безпорядък - бяха загубили над една трета от войниците си, - но точно преди да бъдат обърнати в бяг от зверовете тя препусна сред тях и ги събра. Като по чудо бяха опазили бойния си строй, въпреки че ги изтласкваха на територията на Шиенар. Нямаше да могат да удържат дълго обаче, с Елейн или без нея. Пиките се огъваха все повече, войници падаха по цялото бойно поле, конницата й и айилците връхлитаха с ярост, но все по-трудно задържаха врага. „Светлина, ако мога да избутам шараите от проклетите Височини върху зверовете долу, ще се изпотрепят едни други!”