Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Все пак ни даде заповедта - настоя Андрол.
- Андрол - рече Канлер, - толкова съм уморен, че сигурно няма да мога да събера сила да те наругая, ако исках. Никой тук не изглежда по-добре, а ти едва можеш да отвориш малък портал. Как ще се противопоставим на Мишраил и другите според теб?
Андрол се намръщи, но нямаше какво да му отвърне. Само че на Певара й хрумна нещо. Начин може би да успеят, макар и изтощени…
Андрол се сепна и ококори очи, а след това се усмихна широко.
- Ти си гениална, Певара!
- Благодаря - отвърна тя превзето. - Канлер, хайде ставай. Готова съм да се обзаложа на всичко, господа, че хората на Таим ще се опитат да унищожат драконите. Ние обаче ще им поднесем хубава изненада…
Каква каша беше станала.
Могедиен срита трупа на Демандред. Беше изоставен, след като шараите бяха тръгнали да се бият с войската на Каутон и да отмъстят за водача си.
Демандред. Глупакът се беше оставил да го разсеят. Ако се съсредоточиш твърде много върху личните си негодувания или ако си позволиш да се заплетеш с червеите, с които си имаш работа… е, Демандред си беше заслужил смъртта. Смърт и сигурно вечно наказание от Великия властелин.
След като Демандред вече наистина бе мъртъв, тя посегна към Единствената сила… и намери нещо друго. Блестяща река, десетократно по-мощна и десетократно по-сладка. След като толкова много Избрани бяха паднали, Великият властелин се бе разтворил за нея. Оцеляването наистина бе най-добрият начин човек да се докаже пред него.
Това веднага промени плановете й.
Първата й работа бе да изгори на прах трупа на Демандред. След това бързо запреде Маската на огледалата - о, колко сладка бе Вярната сила! - и замени облика си с образа на Демандред. Винаги се беше старала да може да уподоби другите Избрани. Демандред щеше да е труден, след като се бе променил толкова много напоследък, но Могедиен беше внимавала. Все пак никой, който я докоснеше, нямаше да се заблуди. Трябваше да внимава.
Щом постави маската си, Отпътува до задните линии на армията на Шара, сражаваща се с войските на Каутон. Тук бяха резервните части, чакащи реда си да тръгнат напред, както и снабдителни коли и някои от ранените.
Шараите зяпнаха. Бяха се подготвяли да избягат от бойното поле. Знаеха, че огромната сеанчанска армия се е включила в боя. Могедиен забеляза, че сред тях има и Айад - само три, доколкото можа да види. Две жени с татуировки и мръсен преливащ мъж, клекнал в краката им. Повечето останали бяха избити в сблъсъка с Айез Седай.
Сеанчанците. Мисълта за тях и за властната им предводителка накара Могедиен да се сгърчи. Когато Великият властелин разбереше какво е направила…
Не. Той й беше дал Вярната сила. Могедиен бе надживяла другите и само това беше от значение. Той не можеше да види навсякъде и навярно все още не знаеше, че я бяха разкрили. Как онова момиче бе видяло през Маската? Това би трябвало да е невъзможно.
Значи някой я беше предал. Все пак беше действала с Демандред в тази битка и макар да не беше толкова добър тактик като него - никой от Избраните не беше, освен може би Самаил, - разбираше боя достатъчно добре, за да поеме командването. Изобщо не го искаше, защото това я оставяше беззащитна по начин, който не й харесваше. Но отчаяните моменти налагат отчаяни действия.
Всъщност, след като помисли, прецени, че събитията се развиват доста добре за нея. Демандред беше паднал поради гордостта си. М’хаил, новото парвеню, също беше мъртъв… и много удобно беше премахнал от бойното поле водачката на Айез Седай. Тя все още разполагаше с ядрото на Тварите на Сянката на Демандред и с няколко Властелини на ужаса, няколко от Черната Аджа и десетина от Обърнатите мъже, които беше довел М’хаил.
- Това не е той! - извика един стар мъж с халат на шарайски монах. Сочеше я. - Това не е нашият Вайлд! Това е…
Могедиен го изпепели.
Спомни си разсеяно донесенията на шпионите си, че Демандред проявявал благосклонност към стария мъж, и каза с гласа на Демандред:
- По-добре да умреш, старче, отколкото жив да отхвърлиш онзи, когото трябва да обичаш. Желае ли друг някой да ме отрече?
Шараите се смълчаха.
- Убивам без сплитове - каза Могедиен. - Само аз, вашият Вайлд, мога да направя това.
Трябваше да помни да не се усмихва, дори при победа, когато хората й се кланяха. Демандред винаги беше сериозен. Докато падаха на колене, й се наложи да затаи радостта си. Да, Демандред беше свършил добра работа и й беше дал в ръцете армията на цяла държава, с която да си играе. Това наистина щеше да тръгне добре!