Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— О, не, сър, съвсем не — отвърна крайно учтиво Боб.
— Много се радвам, че е така — рече мистър Уинкл старши. И като се смръщи най-величествено на засрамения Боб, възрастният джентълмен отново приближи писмото към лампата и го зачете наистина.
Мистър Пикуик бе приковал очи в него, докато той прехвърляше поглед от края на първата страница към горния ред на втората, от края на втората към началото на третата и от края на третата към началото на четвъртата; но ни най-малка промяна на неговия израз не подсказа как приема той съобщението за женитбата на своя син, а мистър Пикуик знаеше, че то беше в първите пет-шест реда.
Той прочете писмото до последната дума, сгъна го пак най-внимателно по гънките с точност на делови човек и тъкмо когато мистър Пикуик очакваше той да избухне страхотно, Уинкл старши потопи перо в мастилницата и запита спокойно, сякаш говореше по най-обикновен счетоводен въпрос:
— Какъв е адресът на Натаниъл, мистър Пикуик?
— „Джордж и ястребът“ засега — отвърна този джентълмен.
— „Джордж и ястребът“. Къде е това?
— Джордж Ярд, Ломбард Стрийт.
— В Сити ли?
— Да.
Възрастният джентълмен методично отбеляза адреса на гърба на писмото; след това го постави в писалището, което заключи, и каза, след като стана от високата табуретка и сложи връзката ключове в джоба си:
— Струва ми се, че нямаме нищо повече да обсъждаме, мистър Пикуик.
— Нищо повече, драги мой сър! — възкликна този добросърдечен човек, възмутен и смаян. — Нищо повече! Нищо ли няма да кажете във връзка с това важно събитие в живота на нашия млад приятел? Няма ли да ме натоварите да му предам вашето уверение, че той продължава да се радва на вашата обич и подкрепа? Няма ли да кажете нещо, което да окуражи и зарадва и него, и загрижената му млада жена, която търси от него утеха и опора? Драги мой сър, размислете.
— Да, да, ще размисля — отвърна възрастният джентълмен. — Засега няма нищо да кажа. Аз съм делови човек, мистър Пикуик. Никога не бързам да се обвържа с някоя сделка, а що се отнася до тази работа, тя по начало не ми харесва. Хиляда лири не са много, мистър Пикуик.
— Напълно сте прав, сър — обади се Бен Алън, тъкмо събудил се достатъчно, за да си припомни, че той беше похарчил своите хиляди лири без голямо затруднение. — Вие сте умен човек. Боб, ей този приятел е много отракан.
— Много съм щастлив, загдето се изказвате тъй ласкаво за мене, сър — рече мистър Уинкл старши, поглеждайки презрително Бен Алън, който най-дълбокомислено клатеше глава. — Истината е там, мистър Пикуик, че когато аз разреших на сина си да поскита за година и повече, за да види други хора и как живеят те (което той стори под ваше покровителство), тъй че да не влезе от училището направо в живота като неопитно хлапе и да не го премята всеки, аз съвсем не слагах тази история в сметката. Той знае това много добре, тъй че, ако аз го лиша от моята поддръжка по тази причина, той няма основание да се изненадва. Аз ще му се обадя, мистър Пикуик. Лека нощ, сър. Маргърит, отворете вратата.
През всичкото това време Боб Сойър ръгаше мистър Бен Алън, за да каже нещо подходящо за случая; точно тук Бен съответно изпадна в настроение и без каквото и да е предупреждение държа късо, но много красноречиво и жарко слово.
— Сър — каза мистър Бен Алън, като впери в стария джентълмен чифт много замрежени и помътнели очи и захвана да движи много буйно дясната си ръка нагоре-надолу, — вие… вие трябва да се засрамите.
— Като брат на дамата, вие естествено сте отличен съдник по въпроса — отвърна мистър Уинкл старши. — И тъй, достатъчно. Моля, не казвайте нищо повече, мистър Пикуик. Лека нощ, господа!
С тези думи възрастният джентълмен взе свещника и отваряйки вратата, учтиво ги насочи към ходника.
— Ще съжалявате за това, сър — рече мистър Пикуик, като стисна зъби, за да не позволи на гнева си да избухне; защото той знаеше какви непоправими последици биха могли да се стоварят върху младия му приятел.
— Засега съм на различно мнение — спокойно отвърна мистър Уинкл старши. — Господа, пожелавам ви още веднъж лека нощ.
Мистър Пикуик излезе сърдито на улицата. Мистър Боб Сойър, крайно потиснат от решителното отношение на възрастния джентълмен, направи същото. Мистър Беналъновата шапка се търкулна надолу по стъпалата веднага след тях, а самият мистър Бен Алън я последва непосредствено. И тримата вървяха мълчаливо и си легнаха, без да са вечеряли; мистър Пикуик си помисли точно преди да заспи, че ако бе подозирал, че мистър Уинкл старши е до такава степен делови човек, вероятно никога не би го посетил с това поръчение.