Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Господинът е поръчал за двама.
— Сервирайте за двама и този път присъствувайте при храненето ми, за да ви кажа кое намирам добро и кое лошо.
Яденето влизаше през въртящия се прозорец в добър ред, винаги две чинии едновременно. Правех забележки за всичко, но всъщност го намирах за отлично: дивеча, чигата, трюфелите, вината, десерта. Всичко се сервираше в красив майсенски порцелан или върху сребро. Казах му, че е забравил твърди яйца, аншоа и оцет с различни подправки за приготвяне на салата. Той отправи очите си към небето, като че ли искаше да изкупи някакъв голям грях.
След една вечеря, която трая два часа и която предизвика възхищението на моя хазаин, му поисках сметката. Даде ми я след четвърт час и аз я намерих разумна. Освободих го и легнах във великолепното легло, намиращо се в алкова. Отличната вечеря ми предостави скоро най-сладък сън, който без действието на бургундското и шампанското вино, вероятно, не би се явил, тъй като все пак бих се отдал на мисълта, че следната нощ на същото място ще притежавам една богиня. Събудих се късно след настъпване на деня. След като поръчах за вечерята още плодове и лед, си отидох. За да съкратя деня, който поради моя копнеж изглеждаше много дълъг, играх и забелязах с удоволствие, че щастието ме третираше не по-зле, отколкото любовта. Понеже всичко се развиваше тъй добре, съобразно моите желания, създадох си удоволствие от това, да припиша щастието си на добрия дух на моята калугерка.
Един час преди определеното време бях на уговореното място, нощта беше студена, но аз не чувствувах студ. Точно в определения час видях да се приближава една лодка с две весла. Щом лодката стигна до брега, от нея изскочи едно маскирано лице. Тя говори с лодкаря и след това се отправи към паметника. Когато се приближи, моето сърце заби от наслада, но внезапно забелязах, че маската беше мъж. Отбягнах я и в себе си съжалих, че не съм взел пистолетите си. Но маската заобиколи паметника, пристъпи към мен и ми протегна приятелски ръка, познах моя ангел. Тя се засмя на моята изненада и ме хвана под ръка, без да разменим нито дума, ние тръгнахме към площада Сан Марко и оттам към моето казино, което отстоеше само на около сто крачки от театъра Сан Моизе.
Намерих всичко подредено според желанията ми. Ние се изкачихме и аз свалих моето домино, но на М.М. й доставяше удоволствие да се разхожда из жилището и да разглежда всички ъгли на очарователното любовно гнездо. Беше изненадана от чудото, че без да се движи виждаше своята прекрасна фигура по хиляди различни начини. Нейното отражение, което благодарение на остроумното нареждане на свещите, се отразяваше в огледалата и предлагаше една нова картина, от която тя не можеше да откъсне погледа си.
Седнала върху една табуретка, тя наблюдаваше с възхищение цялата прелест на своята фигура. Тя носеше рокля от розово кадифе със златна везба и една отговаряща жилетка с богата ръчна везба, черни атлазени панталони до коленете, закопчалки на обувките с брилянти, един скъп диамант на малкия пръст, а на другата ръка един пръстен, в чиято рамка се намираше само един кристал, поставен върху парченце бял атлаз. Нейната маска от черна копринена дантела беше забележително хубава и фина. За да мога да я видя по-добре, тя застана пред мен. Претърсих също и нейните джобове и намерих в тях златна табакера, една обсипана богато с перли бонбониера, един златен прибор, един великолепен лорнет, джобни кърпички от най-фина батиста, които бяха не само парфюмирани, а буквално напоени с най-скъпи есенции. Разгледах с учудване внимателно богатия материал и изисканата работа на двата й часовника, на нейните синджирчета и блестящите по тях малки диаманти. Най-после аз намерих един пистолет — това беше едно английско оръжие от чиста и добре полирана стомана.
— Всичко, което виждам тук, моя обожаема приятелко, не може далеч да се сравни с твоите собствени предимства, но аз не мога да се въздържа да не ти изкажа възхищението си за удивителния, дори бих казал за достойния за обожаване човек, който очевидно иска да те убеди, че ти наистина си негова повелителка.
— Това ми каза и той, когато го помолих да ме доведе до Венеция и да ме остави тук сама. Забавлявайте се, само желая мъжът, когото искаш да направиш щастлив, да се окаже достоен за това.
— Аз повтарям — той е удивителен човек, едва ли има друг такъв. Любовник от този вид е рядкост и аз чувствувам, че не мога да му подражавам, както от друга страна се опасявам, че не заслужавам щастието си, което ме заслепява.
— Позволи ми да отида сама в съседната стая да си сваля маската.