Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Имаме промяна в плановете.

— Че не го ли правим винаги?

— Искам веднага да започнеш строителство на барикада. Укреплението да е готово до края на седмицата.

— Къде?

— Тук — каза Ерик. — На пътя. Постави един ескадрон горе по хълмовете на изток с хадатците на Акий да избиват всичко, което идва на юг. Това е новата ни северна граница, докато не кажа друго.

— Какви да са укрепленията?

— Искам висок шест стъпки насип, на сто разкрача северно от трите „диаманта“. Като го свършат, почваш да вдигаш стена. Сечеш дървета на юг и ги трупаш. Нея я искам дванайсет стъпки висока, укрепена, с платформа за стрелци на всеки двайсет разкрача. По два отвора за балисти на всеки сто стъпки и чиста огнева линия отзад за катапулти, така че да могат да мятат камъни, без да събарят хората ни от стените.

— Чакай бе! Колко дълго трябва да е това?

— От скалите над морето до най-стръмния хълм, който намериш.

— Ерик, та това е повече от две мили!

— Тогава започвай веднага.

Появи се Леланд Макърлик и докладва:

— Конницата е в готовност, сър.

— Добре — каза Ерик. — Утре призори искам да ги поведеш покрай брега и да ги върнеш в Крондор.

— В Крондор? — възкликна младежът и погледна към баща си.

Старият граф кимна.

— Изглежда, че старите ни приятели кешийците се канят да щурмуват града. Граф Джеймс Венкар моли за подкрепления.

— Но какво ще правим с боевете тук? — попита младежът.

— Ти просто слез на юг и спаси Крондор, момко — каза Ерик. — Това го остави на мен.

— Слушам, сър. Кои части?

— Всеки конник, който имаме. С пехотата можем да се окопаем тук и да удържим до края на лятото, но те не могат да стигнат до Крондор за по-малко от три седмици. Сега слушай внимателно. Да не препуснеш в галоп по брега. Още първите три дни ще си избиеш половината животни. Четиридесет минути караш в тръс, после слизате от конете и ги водите двайсет минути. Към обед минавате на половин час тръс и половин — водене на конете. И им давай всяка вечер много зърно и вода. Ако направиш това, ще запазиш повечето от тях и ще взимаш по трийсет мили на ден. Така би трябвало да стигнеш в Крондор до седмица.

— Да, сър! — каза Леланд, обърна се кръгом и тръгна да изпълни заповедите.

Ерик стисна юмрук и вдигна очи към небето.

— Проклятие! Тъкмо бях измислил как да изровим тези копелета зад онова укрепление на север. Точно това ли трябваше да се случи?

— Знаеш ли — обади се Джедоу, — казват, че Тит-Онанка върти живота на войника, но да ти кажа, човече, моето местенце в света май го върти Банат. — И излезе.

— Банат върти и моето, изглежда — каза Ерик. Богът на крадците беше известен също с прозвището „Злосторника“ и обикновено му приписваха всяка лошотия.

Ерик погледна стария граф, който само сви рамене и каза:

— Правим, каквото можем.

Ерик кимна и мълчаливо напусна шатрата. Чувстваше се съкрушен.