Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Авиенда го последва. Задържа се на разстояние от вълците, но се довери на усета им повече, отколкото на своя. Стигнаха до малко възвишение в дъното на долината, същото, на което бе видяла по някое време Итуралд да води отбраната на прохода.
От прохода се изсипваха десетки тъмни туловища. Черни вълци, големи почти колкото коне. Тичаха на дълги отскоци по скалите и макар да не можеше да види, Авиенда знаеше, че стъпките им стапят камъка и оставят дири по него.
Стотици вълци връхлитаха срещу черните, скачаха на гърбовете им, но съществата с лекота ги отхвърляха. Изглежда, вълците бяха безсилни да ги спрат.
Мъжът с вълците изръмжа.
- Мракохръти ли? - извика Авиенда.
- Да - изрева той над грохота на бурята. - Това е Дивият лов, най-жестоката им глутница. Не могат да падат от оръжия на смъртни. Раните от обикновени вълци няма да им навредят задълго.
- Тогава защо се бият?
Вълчият брат се засмя.
- Защо се бием всички ние? Защото трябва да се опитаме да спечелим някак! Върви! Доведи Айез Седай и някой от ония ашамани, ако можеш да намериш! Тези същества ще пометат войските ви като порой!
Мъжът пое надолу по склона и вълците му затичаха с него. Авиенда разбра защо се бият. Не можеха да избият Мракохрътите, но можеха да ги забавят. И това беше победата им тук - да спечелят достатъчно време за Ранд, за да направи той каквото трябва.
Обърна се и затича да събере другите. Усети мощно преливане на сайдар някъде наблизо и спря. Извърна глава към източника.
Грендал беше _там_, напред… едва видима. Спокойна и невъзмутима, отпращаше убийствени сплитове към линията Бранители на Камъка. Беше събрала малка група жени - Айез Седай, Мъдри - и няколко войници охрана. Жените бяха коленичили около нея и сигурно я захранваха със силата си, ако се съдеше по мощта на сплитовете, изригващи от нея.
Охраната й бяха четирима айилци с черни була - не червени. Под Принуда, със сигурност. Авиенда се поколеба. А Мракохрътите?
„Трябва да използвам този шанс”, помисли си. Запреде и пусна лъч синя светлина в небето - знака, за който се бяха разбрали с Амис и Кацуан.
Това, разбира се, предупреди Грендал и Отстъпницата се извърна рязко към Авиенда и удари с Огън. Авиенда се сниши и се превъртя. Последва щит, който трябваше да я откъсне от Извора, и тя отчаяно притегли толкова Единствена сила, колкото можеше да побере, през брошката костенурка. Откъсването на жена с щит бе като опит да прережеш въже с ножици - колкото по-дебело е въжето, толкова по-трудно се реже. Този път Авиенда беше поела достатъчно сайдар, за да отбие щита.
Стисна зъби и засука своите сплитове. Светлина, не беше съзнавала колко е уморена. Едва не изпусна нишките Сила.
Събра ги със силата на волята си и изхвърли сплит Въздух и Огън, макар да знаеше, че сред пленничките има нейни приятелки и съюзнички.
„Готови са да умрат, но не и да бъдат използвани от Сянката”, каза си тя, след като избегна нова атака. Земята около нея се взриви и тя залегна.
„Не. Продължавай да се движиш.”
Скочи и затича. Това спаси живота й, понеже зад нея се изсипа мълния и мощта й отново я просна на земята.
Надигна се, плувнала в кръв от няколкото рани по ръцете си, и започна нови сплитове. Наложи се да ги пусне, щом нов сложен сплит полетя към нея. Принуда. Ако това я докопаше, щеше да се превърне в поредната робиня, принудена да отдаде силата си за разгром на Светлината.
Запреде Земя и изхвърли нагоре парчета скала, прах и дим. След това се претърколи в някаква долчинка и надникна предпазливо навън. Затаи дъх и повече не преля.
Бушуващите ветрове разчистиха отвличането, което бе създала. Грендал се поколеба. Не можеше да усети Авиенда, която вече си бе поставила сплита, скриващ дарбата й. Ако прелееше, Грендал щеше да я открие.
Робите на Грендал тръгнаха да я търсят. Авиенда се изкушаваше да прелее и да ги унищожи. Всеки айилец щеше да й благодари за това.
Но се сдържа. Не биваше да се издаде. Грендал бе твърде силна. Не можеше да й се противопостави сама. Но ако изчакаше…
Сплит от Въздух и Дух връхлетя към Грендал, за да я откъсне от Извора, и тя изруга и се обърна мълниеносно.
Кацуан и Амис бяха дошли.
- Стой на място! За Андор и кралицата!
Елейн препусна през вече разбъркания строй на пиките и вятърът развя косата й. Гласът й, увеличен многократно от Силата, закънтя над войнишките редици. Тя държеше меча си вдигнат високо, макар че Светлината само знаеше какво щеше да направи с него, ако се наложеше да го размаха.
Мъжете се заобръщаха след нея. Някои бяха посечени от тролоци, докато го правеха. Зверовете натискаха през отбраната и сееха гибел в разбитите редове.