Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Познатата тежест на моста легна на раменете му. Скалата имаше право. Наистина беше по-леко. Усмихна се, когато чу ругатните на лопеновите братовчеди — и те като Ренарин биваха посвещавани в първото си носене на мост.
Пренесоха го над пропастта по един от далинаровите по-големи и по-трудно подвижни мостове и тръгнаха по платото. За някое време, докато вървеше в челото на Мост Четири, Каладин можа да си представи, че животът му е прост. Без нападения на платата, без стрели, без убийци, без охраняване. Само той, отрядът му и мостът.
За нещастие, когато наближиха другия край на просторното плато, Каладин почна да усеща умора и по навик опита да вдъхне Светлина, за да се укрепи. Светлината не дойде.
Животът не беше прост. И никога преди не беше, особено когато носеше моста. Да се преструва, че е другояче, щеше да е да променя миналото.
Помогна за свалянето на моста. После, щом забелязаха предните редици на войската, Каладин и хората му наместиха моста над пропастта. Войниците от авангарда бодро приветстваха сгодния случай да минат напред, да прекосят отсреща и да подсигурят следващото плато.
Мостовите ги последваха, а половин час по-късно ги преведоха на следващото плато. Продължиха така някое време — изчакваха да дойде далинаровият мост, минаваха и отвеждаха авангарда на следващото плато. Нижеха се часове, потни и обтягащи мишците. Хубави часове. Каладин не стигна до никакви заключения нито за краля, нито за своето участие в замисляното кралеубийство. Ала засега носеше моста и се наслаждаваше на придвижването на войската към целта и на ясното небе.
Когато денят вървеше към края си, наближиха платото, където опразнената какавида очакваше изследванията на Шалан. Както всеки път, Каладин и Мост Четири преведоха авангарда и се настаниха да чакат. Накрая основната част от войската се зададе, тромавите мостове заеха местата си и почнаха да се разгъват, за да прехвърлят пропастта.
Каладин пиеше на големи глътки топлата вода и гледаше. Уми лицето си, отри чело. Наближаваха. Това плато беше доста навътре в Равнините, почти до Кулата. Връщането щеше да отнеме часове, особено ако се движеха така бавно като на идване. Щеше да е доста след залез, когато се върнат в стана.
Ако Далинар наистина иска да удари центъра на Пустите равнини, разсъждаваше Каладин, походът ще отнеме дни и през цялото време хората му по платата ще бъдат заплашени от обкръжаване и откъсване от лагерите.
Дъждовният сезон щеше да е прекрасна възможност. Цели четири седмици дъжд, но без бури. Годината беше нечетна, та нямаше да има и Светлия ден — денят с буря точно по средата на дъждовния сезон. Това беше част от хилядодневния цикъл, две години, за които ставаше пълното завъртане на бурите. Но Каладин знаеше, че много алетски патрули и преди са опитвали да проучат в източна посока. Всички бяха погубени от бури, пропастни чудовища или паршендски ударни отряди.
Нищо, освен пълно придвижване на всички войски към центъра на Равнините, нямаше да свърши работа. А при това Далинар и всеки, който тръгнеше с него, щяха да бъдат откъснати.
Далинаровият мост тупна на място. Хората на Каладин минаха по своя мост и се подготвиха да го изтеглят за авангарда. Каладин мина и махна на отряда да продължава напред. Той самият отиде в края на големия мост.
Далинар тъкмо минаваше по моста и разговаряше със съгледвачите — до един скачачи. Зад тях слуги носеха дългите прътове.
— Искам оттук да се разпръснете — казваше им Върховният принц. — Няма да разполагаме с много време, преди да се наложи да се връщаме. Искам да проучите толкова плата, колкото виждате оттук. Колкото по-голяма част от пътуването си можем да планираме отсега, толкова по-малко време ще губим при същинското нападение.
Съгледвачите кимнаха, отдадоха чест и той ги освободи. Слезе от моста и кимна на Каладин. Зад тях пълководците, писарите и инженерите прекосиха моста. Щеше да ги последва основната част на войската и накрая, ариергардът.
— Сър, чух, че строите подвижни мостове — каза Каладин. — Предполагам, осъзнавате, че механичните са прекалено бавни за Вашето нападение.
Далинар кимна.
— Но ще ги носят войници. Няма нужда да го правят твоите хора.
— Сър, проявявате голяма загриженост, обаче аз не мисля, че има защо да се тревожите. Ако заповядате, мостовите отряди ще носят за Вас. Мнозина вероятно ще приветстват познатата работа.
— Войнико, мислех, че ти и хората ти приемате зачисляването на тази служба за смъртна присъда.