Сияйни слова

Каладин изсумтя.

Адолин пак се разсмя, плесна го по рамото и се обърна, понеже Шалан най-сетне мина по моста — явно беше привършила с рисуването. Шалан го погледна топло и когато той се пресегна да я вземе за ръка, тя се изправи на пръсти и го целуна по бузата. Адолин се дръпна изумен. Алетите бяха по-сдържани пред хора.

Шалан му се усмихна. После се обърна, възкликна и вдигна ръка пред устата си. Каладин пак подскочи и взе да търси заплаха, но Шалан просто се завтече към скупчените наблизо скали.

Адолин докосна бузата си, после се обърна към Каладин с усмивка.

— Сигурно е видяла някоя интересна гадинка.

— Не, мъх е! — провикна се Шалан.

— Ама разбира се. Мъх. Толкова вълнуващо — рече Адолин и отиде при нея, следван от Каладин.

— Шшт, тихо — рече Шалан и размаха молива. Приведе се да огледа скалите. — Тук мъхът расте в някакъв странен ред. Какво може да го е причинило?

— Алкохол — отговори Адолин.

Тя го изгледа.

Адолин вдигна рамене.

— Мен поне ме кара да правя откачени неща. — Той погледна към Каладин, който поклати глава. — Това беше смешно. Шега! Добре де, почти.

— О, стига — прекъсна го Шалан. — Изглежда почти като цъфтяща скална пъпка, от вида, който е разпространен тук, в равнините… — Тя почна да рисува.

Каладин скръсти ръце. После въздъхна.

— Какво значи тази въздишка? — попита Адолин.

— Скука — отговори Каладин и загледа войската, която продължаваше да се точи по моста. Идването тук с трихилядна войска траеше дълго. Това беше половината от настоящата армия на Далинар, и то след усилено набиране на хора. Когато бягаше с моста, минаването на войниците му се струваше толкова бързо. Каладин вечно беше изтощен и се наслаждаваше на възможността да си отдъхне. — Като че ли тук е такава пустош, че няма много неща освен мъха, които да развълнуват човек.

— И ти замълчи — сряза го Шалан. — Върви да полираш моста или нещо такова. — Наведе се и бутна с молива някаква буболечка, която пъплеше през мъха. — Ах… — възкликна тя и набързо записа нещо. — Както и да е, не си прав. Тук има много вълнуващи неща, ако търсиш където трябва. Някои войници казват, че било забелязано пропастно чудовище. Мислиш ли, че може да ни нападне?

— Като че ли много се надяваш на това, Шалан — отговори Адолин.

— Е, наистина ми трябва хубава скица на чудовището.

— Ще те заведем при какавидата. Това трябва да е достатъчно.

Изследванията на Шалан бяха само оправдание; за Каладин истината беше очевидна. Днес Далинар водеше необичайно много съгледвачи и Каладин подозираше, че когато стигнат до какавидата — която се намираше на границата с непроучените области — съгледвачите щяха да се пръснат напред и да съберат сведения. Всичко това бе подготовка за похода на Далинар.

— Не разбирам защо ни трябват толкова много войници — каза Шалан, щом проследи погледа на Каладин. — Не казахте ли, че напоследък паршендите не излизат да се бият за какавидите?