Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Да. Но тогава посещенията?
— Разбирам. Ако откажеш посещенията, би могло да се яви подозрението, че не си била в манастира.
— Подобно подозрение е невъзможно. Защото тук не се вярва на възможността, че някоя от нас би могла да напусне манастира.
— Ти си, значи, единствената тук, която може да осъществи това чудо?
— Бъди сигурен! Но чудото тук, както и навсякъде, се създава от парите.
— Те създават, може би, и други.
— Времето мина. Но кажи ми, любими, къде ще ме чакаш утре вечер, два часът след залез-слънце?
— Не бих ли могъл да те чакам тук, при твоето казино?
— Не, защото моят любовник ще ме заведе сам до Венеция.
— Той сам?
— Да, той сам.
— Това е невероятно.
— Но вярно.
— Ще те чакам на площада Сан Джовани е Сан Паоло, зад паметника на Бартоломео от Бергамо.
— Виждала съм площада и паметника само върху изображения. Но това ми е достатъчно. Ще бъда точна. Само някое съвсем лошо време може да ми попречи да не дойда на среща, на която ме вика моето сърце.
— Ако се случи такова време?
— Тогава, мили приятелю, няма да бъде нищо загубено. Ние ще се срещнем отново тук и ще уговорим друг ден.
Нямах никакво време за губене, тъй като нямах още казино. Наех втори лодкар и за по-малко от четвърт час бях на площада Св. Марко. Започнах веднага да търся. Когато един смъртен има щастието да се ползува от благоволението на бога Плутос и когато не е скъперник, то той може да бъде сигурен, че почти във всичко ще успее. Затова не беше нужно дълго да търся, за да намеря едно казино, каквото аз желаех. То беше най-хубавото в цяла Венеция и нейната околност, но, естествено и най-скъпото. Беше принадлежало на английския посланик, който при напускането на Венеция го бе отстъпил на своя готвач на ниска цена. Новият собственик ми го даде под наем до Великден за сто цехини, които аз му предплатих при условието, че той лично ще ми приготвя обедите и вечерите, които бих желал да му поръчам.
Имах пет стаи, които бяха добре обзаведени и всичко изглеждаше да е приспособено да бъде в услуга на любовта, на удоволствието и на радостите от трапезата. Яденето се внасяше чрез скрито прозорче в столовата, последното беше поставено в стената и снабдено с една въртяща се табла, която изпълваше точно отвора, тъй че господарите и прислугата не можеха да се видят. Тази трапезария беше украсена с великолепни огледала, с полилеи от кварцов кристал и със стенни светилници от позлатен бронз, разкошно огледало се намираше върху камина от бял мрамор, украсено с малки четириъгълници от китайски порцелан, върху който бяха изобразени голи любовни двойки във всички възможни положения, каквито фантазията можеше да измисли. Отляво и отдясно на камината се намираха елегантни и удобни софи. Непосредствено до тях се намираше една осмоъгълна стая, чиито стени, под и таван, бяха покрити изцяло с най-хубавите венециански огледала, тъй че любовната двойка, която използуваше тази стая, виждаше всички свои положения стократно умножени. В нея имаше хубав алков с два скрити входа. Отдясно една елегантна стая за обличане, отляво един будоар, който изглеждаше като да е украсен за майката на боговете на любовта и една баня от карарийски мрамор. Таваните бяха украсени художествено със злато или с нарисувани по тях цветя и арабески.
Следа като бях заповядал да се поставят свещи във всички свещници и навсякъде, където беше нужно, да се постави най-хубавото бельо, поръчах най-изобилната и вкусна вечеря за двама души. След това казах да ми се даде ключът от къщната врата и обясних на майстор готвача, че не желая да бъда виждан от никого при идването ми, както и при отиването ми.
Забелязах с удоволствие, че часовникът в алкова бе снабден с будилник, защото въпреки цялата ми любов започнах да се поддавам на силата на съня. След като в къщата всичко бе наредено съобразно моите желания, излязох и като внимателен и изискан любовник, купих най-хубавите пантофи, които можеха да се намерят и една нощна шапчица от алансонска дантела.
В определения час, два часът след залез, се отправих към моя палат. Едва ли човек може да си представи какво учудено лице направи г-н френският готвач, когато ме видя да идвам сам. Понеже не намерих всичко осветено, както бях заповядал, му направих остра забележка и му обясних, че не обичам да казвам едно и също нещо два пъти.
— Друг път няма да пропусна да изпълня точно нарежданията на господаря.
— Донесете яденето.