Гаснещ зрак [bg]

— В това — изръмжа Силхас — аз съм само вестоносецът на неговата съвест.

Чуха тропот на приближаващи се коне и се обърнаха. Двама ездачи идваха по черния път откъм Карканас. Седорпул и Ендест Силан.

— По-добре да тръгвате, милорд — каза Ланеар. — Тези мои жреци са моя работа, не ваша.

— Седорпул обещава магия — каза Силхас.

— В битка, която бихме могли да избегнем, милорд.

Силхас Руин обърна коня си. Щеше да мине покрай двамата жреци на тесния път, но Херат бе сигурен, че щяха да се разменят малко думи — ако изобщо си кажеха нещо.

— Отивам в Залата на Нощта — обяви командирът. — Но тази работа, както казвате, Върховна жрице, те няма да обсъждат. Заблудете ги. Объркайте ги, ако трябва, но се постарайте пътят ми да остане чист.

— Ще направя каквото казвате, милорд — отвърна Ланеар.

Силхас Руин смуши коня си в галоп.

Райз Херат погледна към долината и каза тихо:

— Приключихме значи.

— Разкарай го този тон — сряза го Ланеар. — Укорът не ни помага с нищо. Не можем да предскажем какви думи могат да си разменят с Драконъс. Това, което предстои, вече не е в нашите ръце, историко.

Но той поклати глава.

— А този дим стига ли, Върховна жрице, да изпълни тялото ти и да те заслепи за угризението? Ако да, наумил съм да се присъединя към теб следващия път, когато запушиш. Можем да се въргаляме в тъпа безчувственост и да сметнем всички надпревари покрай нас за нищожно разсейване. Нека облаците намерят вените ни, нека издуят камерите на сърцата ни и да шепнат сладки обещания за забрава.

И да се канеше да отвърне, тя преглътна думите си, понеже дойдоха Седорпул и Ендест Силан.

— Върховна жрице! — извика Седорпул, щом спря коня си. — Отпратиха ме само с една дума! Нямаме ли битка да обсъждаме? Накъде препуска той?

— Не се обиждай — отвърна Ланеар. — Все още има време. Нашият командир се грижи за много неща. Кажи ми, носиш ли вест за легиона Хуст?

Седорпул се намръщи и поклати глава.

— Нищо от юг, и това наистина е обезпокоително. Не можем да се надяваме да надвием лиосаните само с Домашните мечове в наша защита.

— Тогава що за планове мислеше да обсъждаме? — попита Райз Херат.

— Моята магия, разбира се! Тя се оформя.

— Оформя?

— Овладял съм злобата, историко. Ще съм готов да се изправя срещу Хун Раал.

Херат се обърна към Ендест Силан. Беше мършав, състарен и измъчен. Херат подозираше, че не е дошъл тук по своя воля. Ръцете на жреца бяха здраво стегнати в ивици лен, зацапани с червени петна и поръбени със светла позлата. Носеше дебело вълнено наметало, но беше гологлав.

— Ендест Силан, носиш ли благословията на Майка Тъма за тази новооткрита магия на Седорпул?

— Има мирис на тъмнина — отвърна Силан, без да поглежда историка в очите.

— Дарена от нея, значи?

Ендест Силан само поклати глава.

— Нейните аспекти са безброй — каза Седорпул. Кръглите му бузи бяха огненочервени, лицето му — като на лакомо дете. — Много сили са под или извън усета ѝ. Извлякох от някои от тях, като се постарах да не наруша спокойствието ѝ.