Гаснещ зрак [bg]

— Нито — добави Райз Херат с внезапно горчив вкус в устата — лорд Драконъс.

Силхас се намръщи.

— Драконъс?

Много добре усетил строгия му поглед, Херат сви рамене и каза:

— Средоточие на гнева на знатните, пречка за мирно единение на андиите с Лиосан. Отказът му да се ангажира с когото и да е от нас предизвика, не по-малко от всичко друго, тази гражданска война.

— Не бих го помислил по този начин — отвърна Силхас Руин неуверено.

— Жестока преценка, историко — вметна Ланеар. — И все пак, за жалост, точна.

— Лорд Драконъс е доблестен мъж — каза белокожият командир. — Той добре разбира несигурността на положението си. На негово място щях да постъпя също като него, при тези тежки обстоятелства.

— Нима? — каза с известна изненада Върховната жрица. После кимна. — А, разбирам. Неговата поява на полето… тук, би се оказала гибелна. За нас. Докато Хун Раал би се зарадвал на това. Ако не заради възможността да убие Консорта, то заради много реалната възможност да види, че Домашните мечове на знатните изоставят полето.

Херат се покашля и рече:

— Добре казано, Върховна жрице. Но можем да сме сигурни, че лорд Драконъс разбира тази дилема. Че, както казвате, чувството му за чест ще надделее над уязвената му гордост, тъй че той няма да се появи, но ще остане с Майка Тъма.

— Ако не го подтикне гордостта, то желанието му за мъст — добави Ланеар, ненужно според Херат. Можеше да види вълнението и несигурността на лицето на Руин. Можеше да види, съвсем ясно, съмненията, които той и Ланеар бяха посели.

— Гордостта е врагът — заяви Херат. — Ако лорд Драконъс беше отстъпил — ако бе избрал да предаде позицията си като Консорт на Майка Тъма, е, колко по-различен щеше да е този ден, и бъдещите.

— А сега е много късно — отрони с въздишка Ланеар.

Силхас Руин дълго мълча. Остана изправен на седлото, зачервените му очи обхождаха коритото на долината. Конят му навеждаше глава, тъпчеше с копито по замръзналата земя. „Статуята размишлява, както трябва да правят всички статуи. Техният миг, пленен във вечността, тяхната вечност — съвсем не толкова дълга, колкото мислят, че ще е. Каменни очи, впити в едно рухващо бъдеще.“

— Може би не е — каза накрая.

Историкът с усилие задържа вниманието си върху командира, вместо да хвърли победоносен поглед към Емрал Ланеар. Дъхът му внезапно се стегна в гърдите му.

— Милорд?

— Твърде късно — добави Силхас Руин. — Ще отида до Залата на Нощта. Ще настоя да видя лорд Драконъс. Ще апелирам към неговата чест.

— Един доблестен мъж — каза бавно Ланеар, сякаш търсеше думите, — не би търпял проливането на кръв в негово име.

„А Майка Тъма? А нейната любов, увита като вериги около лорд Драконъс? Консорт или съпруг — различието е много по-нищожно, отколкото би им се искало на мнозина. Превърнало се е в оръжие, с хиляда ръце на дръжката. Тя го държи близо, за да облекчи болката в сърцето ѝ. Болката за един свят, поддал се на самоунищожение. Болката за разделените ѝ деца, за Светлината, кървяща в Мрака, щедра като кръв, горчива като сълзи.