Каменният кръг [bg]

— Да? — Една робиня на средна възраст ни отвори вратата и ни погледна любопитно. Беше пълна, с бяла памучна рокля и червен тюрбан. Кожата ѝ изглеждаше наситено златиста сред розите.

— Господин и госпожа Малкълм идват при госпожа Абърнати, ако обичате — каза любезно Джейми. Жената като че ли се сепна, сякаш не идваха често посетители, но след миг колебание кимна и отстъпи назад, за да отвори широко вратата.

— Изчакайте в салона, ако обичате — каза тя с лека напевност. — Ще питам господарката дали ще ви приеме.

Стаята беше голяма, дълга и с прекрасни пропорции — осветена от огромни прозорци на едната стена. В другия ѝ край имаше камина — гигантска структура с каменна полица и огнище от дялан камък, което заемаше почти цялата стена. Можеше да опечеш вол в нея и наличието на голям шиш говореше, че от време на време и това се случва.

Робинята ни отведе до едно ратаново канапе и ни покани да седнем. Аз се настаних и започнах да се оглеждам, а Джейми закрачи неспокойно из стаята, като надничаше през прозорците към нивите под къщата.

Това беше странна стая; удобно мебелирана с ратанови мебели и големи меки възглавници, но украсена с малки и необичайни сувенири. На единия перваз имаше редица сребърни звънчета, подредени от най-малкото към най-голямото. Няколко тантурести фигурки от камък и теракота седяха на масичката до лакътя ми. Нещо като примитивни фетиши или идоли.

Всички изобразяваха жени, в напреднала бременност или с огромни кръгли гърди и преувеличени бедра, които излъчваха явна и почти притеснителна сексуалност. Не че този век бе от най-скромните, но по-скоро очаквах да видя подобни предмети във всекидневна от моето време.

Донякъде по-ортодоксални бяха якобитските реликви. Сребърна кутия за енфие, стъклен флакон, украсено ветрило, голям сребърен поднос за сервиране — дори голяма тъкана черга на пода; всички украсени с бялата роза на Стюартите. Това не беше толкова странно — след Калоден много якобити бяха избягали в Западните Индии да търсят ново богатство. Сметнах тази гледка за окуражаваща. Домакин с якобитски пристрастия щеше да посрещне добре сънародник шотландец и щеше да ни помогне да намерим Иън. Ако е тук — предупреди едно гласче в главата ми.

Някъде навътре в къщата се чуха стъпки и нещо изшумоля зад вратата до камината. Джейми изсумтя тихо, сякаш някой го беше ударил, и аз вдигнах поглед, за да видя господарката на къщата.

Изправих се и малката сребърна чаша, която бях взела, падна с трясък на пода.

— Виждам, че си запазила момичешката си фигура, Клеър. — Главата ѝ беше наклонена настрани, а зелените очи сияеха развеселено.

Бях твърде скована от изненада, за да отговоря, но ми мина мисълта, че не мога да кажа същото за нея.