![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Май трябваше — каза тихо. — И все пак си мислех… как ще ти кажа всичко, за Дженива, за Уили, за Джон… Знаеш ли за Джон? — Смръщи се леко, после се отпусна, когато кимнах.
— Той ми каза. За всичко.
Изви вежди, но продължи:
— Особено след като разбра за Лери. Как можех да ти кажа и да очаквам, че ще разбереш разликата?
— Каква разлика?
— Дженива… майката на Уили… тя искаше тялото ми — каза тихо, като гледаше пулсиращото телце на гекона. — Лери имаше нужда от името ми и от труда ми, за да издържам нея и момичетата ѝ. — Обърна глава, тъмносините очи се вгледаха в моите. — А Джон… — Сви рамене и ги отпусна. — Не можех да му дам каквото искаше… а той е достатъчно добър приятел, за да не си го поиска.
— Но как да ти кажа всичко това — устата му потрепна. — И после да ти кажа… че съм обичал винаги само теб? Как щеше да ми повярваш?
Въпросът увисна във въздуха между нас, потрепващ като отражението от водата.
— Ако го кажеш, ще ти повярвам.
— Ще ми повярваш ли? — Звучеше леко изумен. — Защо?
— Защото ти си честен мъж, Джейми Фрейзър. — И се усмихнах, за да не се разплача. — И нека Бог се смили над теб заради това.
— Само ти си — каза той съвсем тихо. — За да те боготворя с тялото си, да ти служа с ръцете си. Да ти дам името си и цялото си сърце, и душата с него. Само ти си. Защото ти никога не ми позволи да излъжа… и все още ме обичаш.
Тогава наистина го докоснах.
— Джейми — казах тихо и сложих ръка на рамото му. — Вече не си сам.
Той се обърна, хвана ме за ръцете и потърси лицето ми.
— Заклех ти се, когато се оженихме. Тогава не го мислех, но се заклех… и сега го мисля. — Извърнах ръката му и усетих тънката гладка кожа на китката, където се усещаше пулсът, където острието на ножа му бе изрязало някога плътта и пръснало кръвта му, за да се слее завинаги с моята.
Притиснах китката си към неговата, пулс до пулс, сърце до сърце.
— Кръв от кръвта ми… — прошепнах.
— Плът от плътта ми — прошепна той дрезгаво. Внезапно коленичи пред мен и сложи събраните си длани в моята; жестът, с който планинците се заклеват във вярност на своя вожд.
— Предавам ти духа си — каза, свел глава над ръцете ни.
— Докато се свърши животът ни — казах тихо. — Но още не е свършил, Джейми, нали?
Той се изправи и свали ризата ми. Положи ме гола на тясното легло и аз го придърпах към себе си сред меката жълта светлина, прибрах го у дома, у дома, отново у дома, и двамата вече не бяхме самотни.
60.
Ароматът на скъпоценните камъни
Роуз Хол беше на десет мили от Кингстън, до него се стигаше по стръмен и лъкатушен червеникав прашен път, който водеше към синята планина. Пътят бе обрасъл така силно, че трябваше да яздим в колона. Следвах Джейми през тъмните ароматни пещери от кедрови клони, под високи почти сто стъпки дървета. В сенките под тях растяха огромни папрати с едри, подобни на охлювчета главички.
Беше тихо, само птиците шумяха в храстите — и дори те притихваха при преминаването ни. Конят на Джейми спря изведнъж и отстъпи със сумтене; изчакахме една малка зелена змия да прекоси пътеката към храстите. Загледах се след нея, но не можех да видя на повече от десет крачки встрани от пътя. Всичко отвъд бе потънало в хладни зелени сенки. Почти се надявах господин Уилъби да е дошъл насам — никой нямаше да го открие тук.
Китаецът не беше открит въпреки интензивното претърсване на града от островната милиция. На следващия ден щяха да пристигнат специално изпратени пехотинци от казармите в Антигуа. Междувременно всяка къща в Кингстън бе залостена като банков сейф, а хората бяха въоръжени до зъби.
Настроението в града беше много опасно. Като офицерите от флота, и полковникът на милицията смяташе, че ако заловят китаеца, той едва ли ще оцелее до бесилото.
— Предполагам, че ще го разкъсат на парчета — беше казал полковник Джейкъбс, докато ни ескортираше от резиденцията в нощта на убийството. — Вероятно ще му откъснат топките и ще ги набутат в гърлото му — добави с мрачно задоволство при тази мисъл.
— Вероятно — промърмори Джейми на френски, докато ми помагаше да се кача в каретата. Знаех, че въпросът за господин Уилъби още го тормози; беше мълчалив и замислен по пътя към планината. И все пак не можехме да сторим нищо. Ако малкият китаец беше невинен, не можехме да го спасим; ако беше виновен, не можехме да го предадем. Най-добрата ни надежда бе да не го открият.
А междувременно имахме пет дни да намерим Младия Иън. Ако наистина беше в Роуз Хол, всичко щеше да е наред. Ако не беше…