Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Макар че това писмо ми вдъхна само уважение към Ч.Ч., все пак то ме обезпокои. В моята скъпа Ч.Ч. бях наистина сигурен, но тези цепнатини са ни изложили може би и на други любопитни погледи. Освен това, виждах се принуден да измисля за моята любезна и доверчива приятелка някаква приказка, защото честта и деликатността не ми позволяваха да й кажа истината. Отговорих й веднага: приятелството й с М.М. изисква да й кажа, без да се бавя, че я е видяла в стаята й за разговори с един маскиран кавалер. От известността на М.М. съм полюбопитствувал да се запозная с нея, представил съм се под фалшиво име и съм я помолил да дойде в стаята за разговори. Да не й казва кой съм, а само това, че в мен е познала господина, които идва редовно в тяхната църква, за да слуша литургията. Уверих я най-решително, че за любовни отношения между М.М. и мен не може и дума да става, но не исках да отрека, че я намирам във всяко отношение една отлична жена.
В деня на Света Катерина, именния ден на моята любима Ч.Ч. мислех, че мога да доставя удоволствието на моята прелестна затворница, която страдаше заради мене, да ме види. След като напуснах църквата, забелязах, тъкмо в момента, когато се качвах в една гондола човек, който ме следваше. Станах подозрителен и реших да бъда наясно. Човекът взе също една гондола и ме последва. Това не можеше да бъде само случайност, и за да се предпазя от изненади във Венеция слязох при палацо Морозини дел Джардино. Моят човек слезе също, повече не се съмнявах. Преминах през палата и взех посока към фландърската поща. В една тясна улица се спрях и дочаках с изваден нож шпионина, хванах го за яката, притиснах го в един ъгъл, поставих върха на ножа до гърлото му и поисках да ми каже какво желае от мен. Той трепереше и искаше да признае всичко, когато за нещастие някой влезе в уличката. Шпионинът се изскубна и аз не узнах нищо, но бях убеден, че за в бъдеще дангалакът ще се държи на почтително разстояние. Същевременно чувствувах, че някой любопитен би могъл лесно да узнае кой съм. Затова реших да ходя в Мурано само маскиран или нощно време.
На следния ден трябваше да видя моята хубава калугерка, за да узная от нея кога ще вечеря с мен във Венеция. Намерих се в стаята за разговори много рано. Тя дойде веднага и радостта беше изписана върху лицето й. Направи ми комплимент, че съм се показал пак в тяхната църква. Всички калугерки били възхитени, че ме виждат отново след триседмично отсъствие.
— Игуменката — разказа ми тя, — изрази своята радост, че си се върнал и ми каза, че била сигурна, че ще открие кой си.
Аз й разправих случката с шпионина и на двама ни се стори твърде вероятно, че може би това е било средството, чрез което набожната жена е пожелала да научи подробности за мен:
— Решен съм, божествена приятелко, да не посещавам повече литургията.
— Това ще бъде за мен едно лишение, но за общия ни интерес мога само да одобря това твое решение.
След това ми разказа за издайническата цепнатина и стената, но, прибави тя, тя е вече запушена и от тази страна няма какво повече да се страхуваме. За това й обърнала внимание една млада пансионерка, която тя много обичала и която държала на нея.
Не проявих любопитство да узная името на тази приятелка, а и тя не ми го назова.
— А сега, мой ангеле, кажи ми дали щастието ми е отложено?
— Да, но само за двадесет и четири часа. Новопостъпилата сестра ме покани на вечеря в нейната стая и ти разбираш, че няма никаква уважителна причина да се откаже.
— Значи ти не би й доверила, че аз имам твърде оправданото желание да не отидеш у нея на вечеря?
— Разбира се, не. В манастирите доверието не отива толкова далеч. Освен това, приятелю, човек може да откаже подобна покана, само когато има желанието да си създаде една непримирима неприятелка.
— Не може ли човек да каже, че е болен?