Гаснещ зрак [bg]

— Съблазънта на стазиса, Коря Делат. Много проницателно от твоя страна. Един ден може би ще видиш какво могат да правят джагътите с лед.

Безпомощен, Аратан се огледа, после вдигна ръце.

— Значи това е? Изоставен отново? А моите желания? О, остави желанията, Аратан! Просто върви където ти се каже!

— Пътят, по който тръгваш в Куралд Галайн, е изцяло твой — каза Гетол. — Но нека да сме наясно. Готос е приключил с теб. Той връща дара си.

— Но татко няма да е там, нали?

— Искаш да го намериш ли?

Аратан се поколеба, после се намръщи.

— Не особено.

— Почти се е съмнало — продължи Гетол. — Ще събера провизии. Мисля да тръгнем още днес.

— Не мога дори да се сбогувам с него? — попита Аратан.

— Мисля, че вече го направи, Аратан. Все едно, Господарят на омразата вече се радва на подновената си самота. Нима би искал да попариш радостта му?

— Той никога не се радва.

— Казах го метафорично — отвърна Гетол и сви извинително рамене. Обърна се към другите. — И Бягащо псе, както виждам. Колко забавно. Е, ще се срещнем ли на разсъмване? При старата градска източна порта? Двата пъна сиреч. От двете страни на някогашния път. О, все едно. Елате до края на града, аз ще ви намеря.

Аратан се загледа след него, докато се отдалечаваше. Обърна се да намери пепелта от огнището на Качулатия, отбягвайки твърдия поглед на Коря. Първите стръкове трева израстваха от него, яркозеленият цвят чакаше раждане в слънчевия изгрев.

— Те са мъртви, Аратан — каза Коря зад него. — Или все едно, че са. Когото и да искаше да намериш там, отвъд онези порти, е, тя все още ще е там, колкото и време да изтече, докато най-сетне се събереш с нея.

Той я погледна и поклати глава.

— Не е… ти не разбираш. Все едно. — Придърпа по-плътно наметалото си и погледна сърдито към небето. — Та къде в Бездната се е дянала пролетта, между другото?