Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Те го блъснаха през вратата на къщата. Отвън се вдигаше силен шум. Две редици крещящи диваци, въоръжени с пръчки и сопи. Някой зад него го смуши в хълбока с нож и той усети струйка кръв да се стича по крака му.
— Курс! — казваха те. Бягай.
Земята беше отъпкана, снегът се бе превърнал в мръсен лед, който изгори краката му, когато блъскане в гърба го изпрати насред суматохата.
През повечето път успя да се задържи прав, като се клатеше насам-натам, докато тоягите го удряха от всички страни, а пръчките го шибаха през краката и по гърба. Нямаше начин да избегне ударите. Можеше само да продължи да върви възможно най-бързо.
Близо до края една тояга се стовари право в корема му; той се преви и друга го удари зад ухото. Падна в снега, но едва усети студа по разранената си кожа.
Камшик го шибна през краката, после го удариха силно точно под тестисите. Той скочи рефлексивно, превъртя се отново и се озова на четири крака, все още някак се движеше, кръв течеше от носа и устата му и се смесваше със замръзналата кал.
Стигна до края и докато последните удари жилеха гърба му, се вкопчи в колоните на една къща и се издърпа бавно нагоре. Обърна се към тях. Това им хареса; засмяха се с пискливи възгласи, които ги накараха да заприличат на глутница кучета. Той се поклони ниско и се изправи, главата му се замая. Те се засмяха още по-силно. Той знаеше как да се харесва на публиката.
После го вкараха вътре, дадоха му вода да се измие и малко храна. Върнаха му и разкъсаната риза и мръсните панталони, но не и палтото или обувките. Вътре беше топло; няколко огъня горяха на равни интервали в дългата постройка, като всеки си имаше отдушник в тавана. Той изпълзя в ъгъла и заспа, сложил ръка върху буцата в шева на бричовете си.
След това посрещане мохоуките се отнасяха с него предимно с безразличие, но не и особено жестоко. Той беше роб в къщата, на разположение на всички, които живееха в нея. Ако не разбираше някоя заповед, те му показваха веднъж. Ако откажеше или се престореше, че не разбира, го биеха и той вече не отказваше. Все пак споделяше поравно храната им и му дадоха прилично място за спане в дъното на къщата.
Тъй като беше зима, предимно събираше дърва и носеше вода, но понякога го взимаха на лов, за да помага в клането и носенето на месото. Индианците не полагаха големи усилия да общуват с него, но той слушаше внимателно и научи малко от езика им.
С огромна предпазливост започна да се опитва да говори. Първо се обърна към едно младо момиче, защото реши, че не е толкова опасна. Тя се втренчи в него, после се засмя доволно, сякаш бе чула как гарван е проговорил. Извика една приятелка, после още една, и накрая трите клекнаха пред него, като се смееха тихо зад шепите си и го гледаха с крайчеца на очите си. Той каза всички думи, които знаеше, като сочеше предметите — огън, гърне, одеяло, царевица, — после посочи наниз сушена риба над тях и изви вежди.
— Yona’kensyonk — каза веднага новата му приятелка и се изкикоти, когато той го повтори. През следващите дни и седмици момичетата го научиха на много думи; точно от тях най-сетне разбра къде се намира. Или по-скоро не къде, а в чии ръце.
Те бяха Kahnyen’kehaka — казаха му с гордост и се изненадаха, че не е чувал за тях. Мохоуки. Пазители на Източната порта на ирокезкия съюз. Той, от друга страна, беше kakonhoarhas. Последва малка дискусия за уточняване точното значение на това понятие; и когато едно от момичетата довлече един помияр за илюстрация, той най-сетне разбра, че това означава „кучешка муцуна“.
— Благодаря — рече и опипа гъстата си брада. Оголи зъби към тях и изръмжа, а те се разпищяха от смях.
Майката на едно от момичета се намеси и когато видя, че кракът му още е подут, донесе някаква отвара и го изми с нея. После го превърза с лишеи и листа от царевица. Жените започнаха да говорят с него, когато той внасяше вода или дърва.
Не направи опит да избяга; не още. Зимата държеше селото в хватката си, често валеше сняг и духаха силни ветрове. Той нямаше да стигне далече невъоръжен и куц, без никаква помощ от страна на времето. Изчакваше подходящия момент, нощем мечтаеше за изгубените светове, а призори се будеше от миризмата на свежа трева и болезнен копнеж разливаше топлина в корема му.