Зовът на барабана [bg]

След това посрещане мохоуките се отнасяха с него предимно с безразличие, но не и особено жестоко. Той беше роб в къщата, на разположение на всички, които живееха в нея. Ако не разбираше някоя заповед, те му показваха веднъж. Ако откажеше или се престореше, че не разбира, го биеха и той вече не отказваше. Все пак споделяше поравно храната им и му дадоха прилично място за спане в дъното на къщата.

Тъй като беше зима, предимно събираше дърва и носеше вода, но понякога го взимаха на лов, за да помага в клането и носенето на месото. Индианците не полагаха големи усилия да общуват с него, но той слушаше внимателно и научи малко от езика им.

С огромна предпазливост започна да се опитва да говори. Първо се обърна към едно младо момиче, защото реши, че не е толкова опасна. Тя се втренчи в него, после се засмя доволно, сякаш бе чула как гарван е проговорил. Извика една приятелка, после още една, и накрая трите клекнаха пред него, като се смееха тихо зад шепите си и го гледаха с крайчеца на очите си. Той каза всички думи, които знаеше, като сочеше предметите — огън, гърне, одеяло, царевица, — после посочи наниз сушена риба над тях и изви вежди.

— Yona’kensyonk — каза веднага новата му приятелка и се изкикоти, когато той го повтори. През следващите дни и седмици момичетата го научиха на много думи; точно от тях най-сетне разбра къде се намира. Или по-скоро не къде, а в чии ръце.

Те бяха Kahnyen’kehaka — казаха му с гордост и се изненадаха, че не е чувал за тях. Мохоуки. Пазители на Източната порта на ирокезкия съюз. Той, от друга страна, беше kakonhoarhas. Последва малка дискусия за уточняване точното значение на това понятие; и когато едно от момичетата довлече един помияр за илюстрация, той най-сетне разбра, че това означава „кучешка муцуна“.

— Благодаря — рече и опипа гъстата си брада. Оголи зъби към тях и изръмжа, а те се разпищяха от смях.

Майката на едно от момичета се намеси и когато видя, че кракът му още е подут, донесе някаква отвара и го изми с нея. После го превърза с лишеи и листа от царевица. Жените започнаха да говорят с него, когато той внасяше вода или дърва.

Не направи опит да избяга; не още. Зимата държеше селото в хватката си, често валеше сняг и духаха силни ветрове. Той нямаше да стигне далече невъоръжен и куц, без никаква помощ от страна на времето. Изчакваше подходящия момент, нощем мечтаеше за изгубените светове, а призори се будеше от миризмата на свежа трева и болезнен копнеж разливаше топлина в корема му.