![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Прав си — каза тихо. — Нямам право да мисля лошо за теб, защото не смяташ да опозориш дамата.
— Разбира се — каза Грей. — Освен това — добави по-ведро — така ще съм тук постоянно и ще се грижа за Уили.
— Значи ще се откажеш от поста си? — Една медна вежда се изви нагоре.
— Да. — Усмихна се малко печално. — Донякъде ще е облекчение. Не съм роден за войнишки живот.
Фрейзър като че ли мислеше.
— Тогава трябва да… съм ти благодарен, ако станеш втори баща на моя… моя син. — Никога не беше изричал тази дума на глас и звукът ѝ като че ли го шокира. — Аз… ще съм ти задължен. — Говореше задавено, сякаш яката го стягаше, макар че ризата му бе отворена на шията. Грей го погледна с интерес и видя, че лицето му става червено.
— В замяна… ако искаш… нямам против да… това…
Грей потисна внезапното желание да се засмее. Сложи ръка на рамото на едрия шотландец и видя как той се стегна, за да не потрепне при докосването му.
— Скъпи мой Джейми — каза Грей, разкъсван между смеха и раздразнението. — Ти наистина ли ми предлагаш тялото си в отплата заради обещанието да се грижа за Уили?
Лицето на Джейми почервеня до корените на косата.
— Ами да — сопна се. — Искаш ли го, или не?
Тогава Грей наистина се засмя, на продължителни пристъпи, като накрая дори седна на тревата на брега, за да се съвземе.
— О, мили Боже! — изпъшка, докато бършеше очите си. — Доживях да чуя такова нещо!
Фрейзър стоеше над него и го гледаше, утринната светлина очертаваше силуета му и озаряваше косата му с пламъци на фона на бледосиньото небе. На Грей му се стори, че вижда как широката уста леко потрепва на тъмното лице — хумор, примесен с огромно облекчение.
— Значи не ме искаш, така ли?
Грей се изправи и изтърси панталоните си.
— Сигурно ще те искам до последния си миг — каза той съвсем спокойно. — Но колкото и да се изкушавам… — Поклати глава, докато махаше мократа трева от дланите си. — Наистина ли мислиш, че ще искам… ще приема… някакво заплащане за такава услуга? Щях да го приема като огромна обида към честта ми, ако не знаех, че е казано от дълбоко чувство.
— Ами да — промърмори Джейми. — Не исках да те обидя.
Грей вече не знаеше да се смее ли, или да плаче. Вместо това вдигна ръка и леко докосна бузата му, която вече пак избледняваше до бледо бронзово. И каза по-тихо:
— Освен това не можеш да ми дадеш нещо, което не притежаваш.
По-скоро усети, отколкото видя, как напрежението напусна високото тяло.
— Но ще ти дам приятелството си — каза тихо Джейми, — ако то има някаква стойност за теб.
— Много, много голяма стойност. — Двамата постояха така, после Грей въздъхна и се обърна към слънцето. — Става късно. Сигурно имаш много работа днес?
Джейми прочисти гърло.
— Да, имам. Трябва да си уреждам нещата.
— Да, трябва.
Грей подръпна жилетката си, готов да тръгва. Но Джейми се застоя смутено, после внезапно взе решение, пристъпи напред, наведе се и обхвана лицето му в дланите си.
Грей усети топлината им на кожата си — леки и силни като бръсване на орлово перо, а после меките устни на Джейми Фрейзър докоснаха неговите. Последва мимолетно усещане за нежност и сила, слаб вкус на ейл и на прясно изпечен хляб. И изчезна. А Джон Грей остана да примигва срещу яркото слънце.
— О…
Джейми му се усмихна смутено и накриво.
— Ами да — каза той. — Сигурно няма да се отровя. — Обърна се и изчезна към върбите, като остави лорд Джон Грей сам до езерото.
Губернаторът помълча за миг. После вдигна поглед с усмивка.
— Тогава ме докосна за първи път по свое желание — каза той тихо. — И за последен… до тази вечер, когато му дадох другото копие на миниатюрата.
Седях напълно неподвижно, забравила за чашата с бренди в ръцете си. Не бях сигурна какво чувствам; шок, ярост, ужас, ревност и съжаление се люшкаха през мен на вълни, примесени с течения от объркани емоции.
Една жена беше убита съвсем наблизо преди няколко часа. И все пак сцената в стаята за почивка ми се струваше нереална в сравнение с онази миниатюра; малко и незначително портретче. В този момент и двамата с лорд Джон не мислехме за престъпление и правосъдие… или за каквото и да било освен това, което лежеше между нас.