Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Здрасти, Комарджийо - отвърна Ястребовото крило. - Внимавай все пак с това, което ти е поверено. Почти се бях притеснил, че няма да бъдем призовани за този бой.
Мат въздъхна с облекчение.
- Кървава пепел, Ястребово крило! Нямаше нужда да го увърташ толкова, пръч проклет. Е, значи се биете за нас?
- Разбира се, че се бием за Светлината - отвърна Ястребовото крило. - Никога няма да се бием за Сянката.
- Но на мен ми казаха…
- Освен това, ако другата страна можеше да ни призове, вече щеше да си умрял - каза със смях Хенд.
- Умрях аз. - Мат потърка белега на шията си. - На онова дърво.
- Не на дървото, Комарджийо - каза Ястребовото крило. - В друг момент, който не помниш. Съвпада, след като Луз Терин спаси живота ти два пъти.
- Помни го - скастри го Амаресу. - Виждала съм те да мърмориш, че те е страх от лудостта му, но непрекъснато забравяш, че всеки дъх, който дишаш - всяка стъпка, която правиш - идва от снизхождението му. Животът ти е дар от Преродения Дракон, Комарджийо. На два пъти.
Кръв и кървава пепел. Дори _мъртвите_ жени се държаха с него като Нинив. Къде го бяха научили това? Някакви тайни уроци ли имаше?
Ястребовото крило кимна към нещо наблизо. Знамето на Ранд. Данил все още го държеше високо.
- Дойдохме тук да се съберем при знамето. Можем да се бием за вас заради него, Комарджийо, и защото Дракона ви води - макар и отдалече.
- Е… - Мат погледна към знамето. - Щом сте тук, предполагам, че можете да я довършите тази битка. Аз ще си изтегля хората.
Ястребовото крило се изсмя.
- Мислиш, че ние, само сто, можем да водим цялата битка?
- Вие сте проклетите герои на Рога - сопна се Мат. - Това _правите_, нали?
- Може да бъдем победени - каза хубавата Блес от Матучин и конят й затанцува до коня на Ястребовото крило. Тюон не можеше да се ядоса, ако я позяпаше малко, нали? Все пак всички зяпат хубавиците. - Ако ни ранят тежко, ще трябва да се оттеглим, за да се изцелим в Света на сънищата.
- Сянката знае как да ни обезсили - добави Хенд. - Върже ли ни ръцете и краката, с нищо не можем да помогнем в битката. Няма значение дали си безсмъртен, като не можеш да се движиш.
- Можем да се бием добре - каза Ястребовото крило. - И ще ви заемем силата си. Тази война не е само наша. Ние сме просто част от нея.
- Да бе - промърмори Мат. Рогът продължаваше да ехти. - Я ми кажи нещо. Щом аз не надух онова чудо и не го направи Сянката… кой тогава го направи?
Остри нокти се впиха в ръката на Олвер, но той продължи да надува Рога през сълзи, стиснал очи в малката цепнатина в скалите.
„Съжалявам, Мат.” Космата тролокска длан задращи към Рога. Друга го сграбчи за рамото, ноктите й се впиха дълбоко и кръв потече по ръката му.
Изтръгнаха Рога от ръцете му.
„Съжалявам!”
Тролокът издърпа Олвер нагоре.
А после го пусна.
Олвер се претърколи замаян, а след това подскочи, щом Рогът тупна в скута му. Сграбчи го разтреперан и примига да махне сълзите.
Над него се завихриха сенки. Пъшкане. Какво ставаше? Олвер вдигна плахо глава и видя, че някой е застанал зад него, стъпил здраво на скалата. Мъж. Биеше се като в мъгла срещу десетина тролоци наведнъж, кривакът му се въртеше като вихрушка, докато бранеше момчето.
Олвер зърна лицето му и дъхът му секна.
- Ноал?!
Ноал изпердаши ръката на един звяр и го принуди да отстъпи, после погледна Олвер и се усмихна. Макар все още да изглеждаше стар, _умората_ се беше махнала от очите му, сякаш от раменете му бе паднал огромен товар. Наблизо стоеше бял кон със златно седло и юзди - най-великолепният кон, който Олвер бе виждал.
- Ноал, казаха, че си умрял! - извика момчето.
- Да - отвърна Ноал и се изсмя. - Шарката не е свършила още с мен, синко. Засвири с Рога! Засвири гордо, Свирачо на Рога!
И Олвер наду Рога, докато Ноал отбиваше чудовищата. Ноал. _Ноал_ беше един от героите на Рога! Копитата на препускащи коне издадоха още, дошли да спасят Олвер от Тварите на Сянката.
Изведнъж момчето изпита дълбока топлина. Беше изгубил толкова много хора, но един от тях… един… се беше върнал за него.
Глава 40
Вълчи брат
Похитителите на Елейн гледаха стъписани Биргит. Елейн се възползва от този миг и се завъртя рязко настрани. Надигна се на колене. Бременността я правеше непохватна, но не и негодна за нищо. Медальонът, който беше държал Мелар, се хлъзна на земята и тя усети, че сиянието на сайдар чака да го сграбчи. Изпълни се със Силата и притисна корема си ръце.
Децата й вътре се размърдаха. Елейн запреде потоци Въздух и събори с тях похитителите си на земята. Събралите се наблизо гвардейци изригнаха между войниците на Мелар и неколцина спряха, щом видяха Биргит.