Сияйни слова

— Слушам — откликна онзи, отдаде чест и отърча към въжената стълба, водеща до наблюдателницата.

— А ако убиецът наистина дойде за Вас? — попита тихо Каладин.

— Не виждам с какво ще е по-различно тук — отговори Далинар. — Все някога ще се върне. На Пустите равнини или в двореца, ще се наложи да се бием с него.

Каладин изсумтя.

— Иска ми се да приемете някой от Мечовете, които Адолин печели, сър. По-спокоен ще съм, ако можете да се защитавате.

— Може и да те изненадам — рече Далинар, заслони очи и погледна назад, към лагера. — Но наистина не ми е приятно да оставя Елокар сам.

— Убиецът каза, че иска Вас, сър. Ако не сте заедно с краля, това може само да го защити.

— Предполагам. Освен ако убиецът не го е казал, за да ни подведе. — Далинар поклати глава. — Може следващия път да ти наредя да останеш с него. Не мога да се отърва от усещането, че пропускам нещо важно, което е точно пред очите ми.

Каладин стисна зъби и се помъчи да не обръща внимание на хладните тръпки. Да ти наредя да останеш с него. Сякаш съдбата сама подбутваше Каладин в положение да предаде краля.

— За престоя ти в затвора — подзе Върховният принц.

— Вече е забравен, сър — отвърна Каладин. Поне участието на Далинар в него. — Оценявам това, че не бях разжалван.

— Добър войник си — каза Далинар. — През повечето време.

Очите му пробягаха по отряда на Мост Четири. Вдигаха моста. Един от войниците отстрани особено привличаше вниманието му: Ренарин, в униформата на Мост Четири, вдигаше съоръжението на мястото му. До него Лейтен се смееше и го съветваше как да държи.

— Всъщност, той започна да се вписва, сър — каза Каладин. — Хората го харесват. Никога не съм допускал, че ще го доживея.

Далинар кимна.

— Как е той? — тихо попита Каладин. — След онова, което се случи на арената?

— Отказва да се учи при Захел. Доколкото знам, от седмици не е призовавал Меча си. — Далинар погледа още малко. — Не мога да преценя дали престоят му при твоите хора е добър за него — дали му помага да мисли като войник — или просто го насърчава да избягва по-тежките си отговорности.

— Сър, ако позволите, Вашият син малко прилича на човек, който не пасва. Не е на мястото си. Особен, самотен.

Далинар кимна.

— Тогава, убедено мога да кажа, че Мост Четири навярно е най-доброто място, където може да открие себе си.

Странно беше да каже такова нещо за един светлоок, ала беше истина.

Далинар изръмжа.

— Ще се доверя на преценката ти. Върви. Постарай се хората ти да внимават за убиеца, ако се появи днес.

Каладин кимна и остави Върховния принц. И по-рано беше чувал за виденията му и имаше някаква представа за съдържанието им. Не знаеше какво да мисли, но предвиждаше да вземе пълен препис, за да накара Ка да му ги прочете.

Може би заради тези видения Сил винаги толкова твърдо вярваше на Далинар.

Денят напредваше, а войската се движеше през равнините като някаква лепкава течност, като кал, която се спуща по лек наклон. И всичко това, за да може Шалан да види какавидата на пропастно чудовище. Каладин поклати глава, докато пресичаше платото. Адолин определено беше замаян от любов; беше успял да вдигне цяла ударна войска, че и баща си, само за да угоди на прищевките на това момиче.