Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Очите й блестяха по-ярко от тези на майка й и пламъкът в тях бе по-зловещ, но лицето и устните й бяха съвсем побелели.
Те не си проговориха ни дума повече и седнаха далеч една от друга. Майката бе насаме с парите си, дъщерята — с мислите си, а очите и на двете светеха в мрака на слабо осветената стая. Роб спеше и похъркваше. Движеше се единствено забравеният от всички папагал. Той удряше и кълвеше пръчките на клетката с извития си клюн, изкачваше се до купола, лазеше под него подобно муха и отново стремглаво се спускаше надолу и пак почваше да блъска, да кълве и да разтърсва всяка тънка пръчка поотделно, сякаш съзнаваше, че господаря му го грози опасност и той се мяташе като обезумял, за да се измъкне навън и да отлети, за да предупреди господаря си.
Глава LIII
Други сведения
За двамата родственици на предателя — неговия отритнат брат и сестра — бремето на злодеянието бе едва ли не по-тежко, отколкото за човека, на когото беше причинена такава голяма злина. Независимо, че обществото проявяваше любопитство и подлагаше жертвите си на тормоз, то обаче допринасяше и за това да се събуди у мистър Домби желание за преследване и мъст. То разпали неговата страст, уязви гордостта му, придаде нов облик на единствения стремеж в живота му и уталожването на гнева се превърна в цел, към която се насочи с цялото си същество и отправи всички свои помисли. Цялото упорство и непреклонност на характера му, цялата му недосегаемост, студенина и суровост, неестествената представа за собствената му значимост, ревнивата му склонност да се възмущава от най-малката недооценка на неговата значимост от страна на другите хора — всичко това се устреми в една посока подобно многобройни ручеи, слели се в един поток, който го повлече с водите си. Най-поривистият, страстен и необуздан човек на света би бил много по-милостив враг в един двубой, отколкото мрачният мистър Домби, доведен до това състояние. По-лесно би било да се отбие и укроти един див звяр, отколкото солидният джентълмен без гънка в колосаната си яка.
Изцяло обсебилото го намерение донякъде компенсираше невъзможността да се действува. Докато все още нямаше никакви сведения къде се е укрил предателят, неговото твърдо намерение му помагаше да отклонява мислите си от своето нещастие и да ангажира съзнанието си с кроежи. Братът и сестрата на коварния му любимец не разполагаха с подобна утеха. Събитията в техния живот, миналите и настоящите, правеха това злодеяние твърде мъчително за тях.
Сестрата навярно понякога тъжно си мислеше, че ако бе останала при него в качеството си на спътница и другарка, той може би не би извършил престъплението. Ако от време на време я спохождаха подобни мисли, въпреки всичко тя не съжаляваше за избора си, не се съмняваше, че е изпълнила дълга си, и ни най-малко не преувеличаваше саможертвата си. Когато обаче такава мисъл се мяркаше у съгрешилия и разкаял се брат — а това се случваше понякога, — тя предизвикваше в душата му почти нетърпима болка и угризения на съвестта. Изобщо не му минаваше през главата да злорадствува за бедите на жестокия си брат. Вестта за брат му предизвика у него единствено нови самообвинения, както и душевни терзания за собственото му нищожество и за падението, което бе споделил с друг човек, като това бе представлявало за него утеха, но и бе предизвикало угризения на съвестта.
Същия този ден, чиято вечер бе описана в предишната глава, когато обществото на мистър Домби проявяваше най-жив интерес към бягството на жена му, прозорецът на стаята — братът и сестрата бяха седнали рано и закусваха — се затъмни неочаквано от сянката на човек, приближаващ се към малкия навес. Това бе прислужникът Пърч.
— Дошъл съм в този ранен час от Болс Понд — заговори мистър Пърч, тайнствено надникна в стаята от вратата и стъпи върху изтривалката, за да си изтрие обувките, които и без това бяха съвсем чисти, — за да изпълня дадените ми снощи нареждания. Наредиха ми непременно да ви предам това послание, мистър Каркър, преди да излезете. Щях да пристигна цял час и половина по-рано — плахо добави мистър Пърч, — ако мисис П. не бе така зле здравословно… уверявам ви, тази нощ поне пет пъти щях да я загубя.
— Толкова ли е болна жена ви? — попита Хариет.
— Ами нали разбирате — рече мистър Пърч, като първо се обърна и внимателно затвори вратата, — тя взима много присърце всичко, което се случва в нашата фирма, мис. Тя е със слаби нерви и лесно се разстройва. Макар че според мен и най-здравите нерви не биха издържали. Вие навярно също се измъчвате.