Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Хариет потисна въздишката си и погледна към брат си.
— Въпреки своята незначителност, уверявам ви, аз също изживявам събитието по такъв начин — продължаваше той, като поклащаше глава, — че направо не бих повярвал, ако не го бях изпитал на собствения си гръб. Всичко ми подействува направо като алкохол. Сутрин се чувствувам буквално така, като че съм прекалил с пиенето предния ден.
Външният вид на мистър Пърч потвърждаваше споменатите симптоми. Пърч изглеждаше трескав и изтощен и това навеждаше на мисълта, че си гаврътва доста чашки. Всъщност това несъмнено можеше да се обясни с навика му ежедневно многократно да се озовава в кръчми, където го черпеха и разпитваха.
— И поради това аз мога да съдя за чувствата на тези — тихо добави мистър Пърч със звънлив глас, като поклати глава, — които това печално събитие засяга лично.
След тези думи мистър Пърч очакваше да споделят с него нещо съкровено, но като не чу нищо подобно, се поизкашля в шепата си. Това поизкашляне обаче не предизвика никакви откровения и той се поизкашля в шапката си, но резултатът бе същият и тогава той сложи шапката си на пода и потърси писмото във вътрешния си джоб.
— Доколкото си спомням, не се изисква отговор — с любезна усмивка отбеляза мистър Пърч, — но навярно ще бъдете така добър сам да му хвърлите едно око, сър.
Джон Каркър разчупи печата — това бе печатът на мистър Домби — и като се запозна със съвсем краткото съдържание на писмото, отвърна:
— Да. Не е необходим отговор.
— В такъв случай, желая ви всичко хубаво, мис — рече Пърч и пристъпи към вратата, — и се надявам, че не ще оставите това печално събитие да ви съкруши извънредно много. Не можете да си представите — добави мистър Пърч, като се обърна едновременно и към брата, и към сестрата с тайнствен шепот, като направи още две крачки — колко жадни са вестниците да научат подробности. Един човек от неделен вестник със синьо наметало и бяла шапка, който преди това се опита да ме подкупи — смятам за излишно да ви казвам, че напълно безуспешно, — се въртеше снощи около двора чак до осем и двадесет. Аз лично го видях как надзърта през ключалката на кантората, но ключалката е патентована и нищо не може да се види през нея. А един друг — продължаваше мистър Пърч — с военна униформа цял ден кисна в „Кралският герб“. Миналата седмица аз съвсем случайно подхвърлих някаква реплика и още на следващия ден, който беше неделя, видях думите си напечатани по най-изумителен начин.
Мистър Пърч понечи да бръкне във вътрешния си джоб и да извади въпросната изрезка, но като не почувствува никакво насърчение, свали кожените си ръкавици, взе шапката си и се сбогува. Още преди пладне мистър Пърч вече успя да разкаже пред някои отбрани посетители в „Кралският герб“, както и на някои други места, как мис Каркър избухнала в плач, хванала го с две ръце и рекла: „О, скъпи, скъпи Пърч, единствената утеха, която ми е останала, е да видя теб!“ и как мистър Каркър казал със страхотен глас: „Пърч, напълно се отказвам от него. Нека никой повече да не го нарича мой брат!“
— Скъпи Джон — заговори Хариет, след като останаха сами и помълчаха известно време. — Навярно в това писмо има лоша вест.
— Да, но не и неочаквана — отвърна той. — Вчера видях човека, който е написал писмото.
— Човека, който е написал писмото ли?
— Мистър Домби. Той на два пъти мина през кантората, докато бях там. Преди това ми се удаваше да не му се мяркам пред очите, но, разбира се, не можех да се надявам това да продължава дълго. Съзнавам, че е напълно естествено моето присъствие да му е неприятно. Аз самият разбирам това.
— Но той не ти го е казвал?
— Не, той не ми е казал нищо, но видях как погледът му се спря на мен за миг и аз очаквах да се случи това, което се случи. Аз съм уволнен.
Доколкото й позволяваха силите, тя се опита да скрие изумлението си и да изглежда бодра, но вестта бе тревожна, и то по много причини.
— „Не е необходимо да ви обяснявам — започна да чете писмото Джон Каркър — защо отсега нататък би било нежелателно вашето име да се изрича в каквато и да е връзка с моето, нито пък защо за мен би било нетърпимо ежедневно да виждам човек, носещ това име. Уведомявам ви за прекратяването от този ден нататък на всякакви отношения помежду ни и настоявам да не правите никакви опити да възстановявате връзките си с мен или с моята фирма…“ Приложена е и доста голяма сума. Това е моето уволнение. Боже господи, Хариет, като си припомним всичко, което се е случило, мярката е доста снизходителна и деликатна.